Читать «Знаеш ли ти кои сме?» онлайн - страница 3

Христо Ботев

Влазят: х. Иванчо ефенди, х. Николи ага, Камбуров ефенди, Гешооглу ага и отец Балабанов, и петимата се кланят на почтеното събрание, и говорят в едно време:

— Пак нашата комисия надви! Везиринът е дал на българите право да си изберат екзарх; но тоя екзарх ще да бъде избран пак по нашата програма! Чомаков остана като гъска на лед, защото неговото Филибе днес за днес остава под патриархът.

Гръцкото събрание чувствува голяма радост; радвам се и аз, и от възхищение се завземам да напиша една ода на това блогочестиво събрание.

Събрали се поповете, поповете, патриците, кметовете, архонтите, дяконите, владиците, да прокълнат българите, че не дават сввойто злато, свойто злато, свойто вино, и ракия — амберия; че не дават ангария. Па си стана дюкянчето, па извади едно книже, бяло книже, черно слово, па го чете, па го пее: „Ой ви вазе, баш папазлар, я клекнете пред господа, лейте сълзи и молете, да не земат България… Изгубихме Влашка земя, изгубихме Русията, изгубихме Сърбията, няма вече хляб за назе…“ Отговаря баш папазът: „Я не бой се, мое дяче, дорде ни е Хаджи Иван, що му казват ефендия; дорде ни е Гешооглу, който има куфа глава, дорде ни е Никол ага, който няма чест за пара; дорде ни е Камбурчето, който става и чифутин; дорде ни е Балабанчо, кой продава Христа Бога…“

О.

(Продължава се.)

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Свобода“, г. II, брой 37 от 26 февруари 1872 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3701]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00