Читать «Знаеш ли ти кои сме?» онлайн - страница 2

— Не минува вече тая калпава монета! Тоя Игнатиев до такава степен е влязъл под кожата на турските големци, щото нашата дума остава „глас вопиюшаго в пустини“. И панславизмът вече не помага! Освен това, ако ние още веднъж пустиме стрелата си в руското сърце, то твърде лесно можеме да изгубиме и това, щото имаме днес в ръцете си. Знаете ли вие, че ако Русия и да е православна, то в това също време тя е и славянска — „гарван на гарвана очите не вади“ — казва патриархът.

— А мене ми казаха, че руските вестници говорят за наша полза и въстават против българите — казва един владика-цинцарин.

— Руските вестници говореха за нашата полза, защото ние сами им бяхме дописниците; но… Не вярват ни вече — казват огнените очи.

— Казват, че в руският вестник „Моск. Ведомости“ била напечатана една дописка, която опровергала нашата, която беше напечатана в същият вестник — казва патриархът.

Един от евлогимените изважда из пазухата си „Московския Ведомости“, чете ги на руски и превожда ги на гръцки:

„После своето отделявание от Фенер, българският народ ща да стане още по-православен. Ако до днес някои българи и да са станали паписташи и протестанти, то тие ще да се върнат пак назад и щат да признаят своята екзархия.“

— Господи, Исусе Христе, и Русия се е оеретичила — казва малкото владиче.

— Слушайте, слушайте, казва евлогименосът, и продължава да чете: „Положението на българският екзархат не представлява нищо такова, което би било несъгласно с черковните правила, и нищо портивно, което би унищожавало мирът и любовта между гръцката и българската черкова.“

— Господи, боже мой, избави нас от лукавого! — казва азиатецът и кръсти се.

— Да воскреснет бог и расточатся врази его! — казва белоглавият мъдрец.

В това време един от светските цариградски архонти става и захваща да говори:

— Евлогемени елини ке християни! Под булото на българската черква се скрива руският камшик и сръбският ятаган, и елинското име трябва да погибне заедно с православието. О, Сократе! О, Демостене! О, Юпитере! О, агие Харалапие! Обърнете своето око към нас и избавете своят народ от варваризмът и от страшното унижение! Нашите деди и прадеди са харчили пари, губили са здравето си, търпели са мъки и неволи, за да просветят варварите по сичките восточни страни; а сега един Чомаков и няколко варварски чапкъни развалят великото здание, което сме изградили в продължение на няколко векове! О, нещастие! о, о, о, о… Евлогимени елини! Станете из гробовете си и защитете ни от панславизмът! („Браво, браво!“ Силно одобрение.)

После това става други Демостен и говори още по-риторическа реч; а когато панславизмът се вече убива съвсем, то гръцкото народно събрание решава следующето: „Вселенският патриарх е готов да възобнови своите преговори с българските комисари за решението на българският черковен вопрос съгласно със свещените канони, ако само българският народ се откаже, право или чрез своите представители, тържествено и всенародно ако осъди нечестивите действия на своите архиепископи и ако признае силата на свещените канони. А ако българите не направят това и ако продължават да искат решението на вопросът, то вселенският патриарх ще да принесе тоя вопрос пред съдилището на един вселенски събор.“