Читать «Злосторник» онлайн - страница 2

Денис се усмихва и недоверчиво присвива очи срещу следователя.

— Хайде де! Толкова години вече цяло село отвъртаме гайки и ние пазил господ, а то сега катастрофа... хора ще убивам... Ако отнесях релса или, да речем, сложех дърво напреко на железницата, тогава, то се знае, ще извърне влака, а пък то... пфу! Гайка!

— Но разбери, с гайките се закрепява релсата за траверсите!

— Това ние го разбираме... Че ние не всички гайки отвъртаме... оставяме... Не вършим тая работа без ум... разбираме...

Денис се прозява и кръсти устата си.

— Миналата година тук излезе влак от релсите — говори следователят. — Ясно е сега защо.

— Заповядайте?

— Сега, казвам, е ясно защо миналата година влак излезе от релсите. Разбирам сега!

— Затова сте образовани, за да разбирате, благодетели наши... Знаел си господ кому да даде разум... Вие например разсъдихте кое как е, а пазачът, нали е селянин като нас, без никакъв разум, хваща ме за яката и ме тътрузи! Първом разсъди, а после тътрузи! То се знае, от селянин — селски ум... Запишете още, ваше благородие, че ме удари два пъти в зъбите и по гърдите.

— Когато претърсвали у вас, намерили още една гайка. .. Нея от кое място си я отвъртял и кога?

— Вие за гайката, дето беше под червеното сандъче, за нея ли приказвате?

— Не зная где е била, но у вас са я намерили. Кога си я отвъртял?

— Не съм я отвъртвал аз, даде ми я Игнашка, на Семьон кьоравия синът му. Оная, дето беше под червеното сандъче, а пък другата, дето е на шейната в двора, нея отвъртяхме заедно с Митрофан.

— С кой Митрофан?

— С Митрофан Петров... Не сте ли чували? Плете мрежи и ги продава на господарите. Трябват му много такива гайки. За всяка мрежа, току-речи, десетина парчета...

— Слушай... Член хиляда осемдесет и първи от наказателния закон казва, че всяка с умисъл причинена повреда на железопътна линия, когато тя може да подложи на опасност минаващия по линията транспорт и виновният знае, че последицата от това е злополука... разбираш ли? Знае! А ти не си могъл да не знаеш към какво води това отвъртане... се осъжда на заточение с каторжна работа.

— Разбира се, вие най-добре знаете, Ние сме хора прости... какво разбираме ние?

— Всичко разбираш ти! Само че лъжеш, преструваш се!

— Защо ще лъжа? Попитайте в село, ако не вярвате... Само белица ловят без тежина, а кротушката, колко по-долна е от белицата, и тя няма да ти се хване на въдицата, ако е без тежина.

— Разправи още и за шилишпера! — усмихна се следователят.

— Шилишперът не се въди по нас... Без тежина пущаме въдицата отгоре по водата с пеперудка, тогава хващаме кленчета, и то рядко.

— Стига, мълчи...

Настана мълчание. Денис се опира ту на един, ту на другия си крак, гледа масата със зеленото сукно и усилено мига, като че гледа не сукно, а слънце. Следователят бързо пише.

— Може ли да си ида? — пита Денис след известно мълчание.

— Не. Аз трябва да те задържа под стража и да те пратя в затвора.

Денис престава да мига и като повдига гъстите си вежди, гледа въпросително чиновника.