Читать «Злосторник» онлайн

Антон Павлович Чехов

Злосторник

Пред съдебния следовател е застанал дребничък, извънредно мършав селянин с кълчищена пъстра риза и кърпени гащи. Обрасналото му с косми и надупчено от шарка лице и очите едва прозират из гъстите нависнали вежди и имат израз на мрачна суровост. Главата му е покрита с цял калпак отдавна несресвани, сплъстени косми, което му придава още по-голяма суровост, като на паяк. Той е бос.

— Денис Григориев! — започва следователят. — Ела по-близо и отговаряй на моите въпроси. На седми юли тая година железопътният пазач Иван Семьонов Акинфов, като минавал сутринта по линията, на сто четиридесет и първия километър те намерил да отвърташ гайката, с която релсите се прикрепяват за траверсите Ето я тая гайка... С тая гайка той те е задържал. Така ли беше?

— Кво каиш?

— Така ли беше, както обяснява Акинфов?

— То се знае, тъй беше.

— Добре; е, защо отвърташе гайката?

— Кво каиш?

— Остави ти своето „кво каиш“ и отговаряй на въпроса: защо отвърташе гайката?

— Ако не ми трябваше, не щях да я отвъртам — хрипти Денис и поглежда изкриво към тавана.

— Че за какво ти е потрябвала тая гайка?

— Гайката ли? Ние правим от гайките тежини на въдиците...

— Кои „ние“?

— Ние, народът... климовските селяни, значи.

— Слушай, байно, не се преструвай на идиот, а говори разбрано. За какви тежини за въдици ми лъготиш тук!

— Не съм лъгал, откак съм се родил, а сега... лъжел съм бил... — бърбори Денис и мига. — Че мигар може без тежина, ваше благородие? Ако сложиш на въдицата дребна рибка или червейче за стръв, мигар ще иде на дъното без тежина? Лъжел съм бил... — усмихва се той. — За какъв дявол ми е стръвта, ако плува отгоре? Костурът, щуката, налимът винаги по дъното вървят, а която въдица плава отгоре, тя може само шилишпер да хване, но и то рядко... В нашата река шилишперът не се въди... Тая риба обича нашироко да живее.

— Какво ми разправяш за шилишпера?

— Кво каиш? Нали сам ме питахте? По нас и господарите така ловят риба с въдица. И най-глупавото хлапе няма да седне да ти лови риба без тежина. То се знае, който не ти разбира, той и без тежина ще иде да лови. За глупака няма нищо задължително...

— Значи, ти казваш, че си отвъртял гайката, за да направиш от нея тежина за въдицата?

— А че за какво друго? Няма на търкулка да играя с нея?

— Но за тежина на въдицата ти можеше да вземеш олово, куршум... някакво гвоздейче...

— Оловото не се намира на пътя, пари струва, а гвоздейчето не чини. От гайка по-добро няма... И тежка, и дупка има.

— Какъв се преструва на глупак! Като че вчера се е родил или от небето е паднал. Нима не разбираш, глупава главо, до какво води това отвъртане? Ако пазачът не бе видял, влакът можеше да излезе от релсите и хора да загинат. Хора щеше да убиеш!

— Да пази бог, ваше благородие! Защо ще убивам? Мигар ние не сме кръстени или сме злодеи някакви? Слава тебе господи, добри господине, цял живот сме преживели и не само никого не сме убили, но и такава мисъл не ни е минавала... Царице небесна, спаси и помилуй!... Какво говорите, господине!

— А според тебе от какво стават катастрофите с влаковете. Отвърти две-три гайки, и катастрофата готова!