Читать «Златното и сребърното братче» онлайн - страница 2

Любопитният паяк влязъл в селището и след като поразпитал тозонзи, узнал кога е построен градът и кой е неговият господар. После минал през голямата къща и видял ловеца, който си играел с две много хубави деца — едното златно, а другото сребърно.

„Къде ли съм слушал да се говори за две такива деца?“ — запитал се хитрият паяк и веднага си спомнил, че само преди няколко години бил чувал да се говори за такова нещо в къщата на Ниаме.

„Сетих се! Това са синовете на Ниаме. Младата му жена е била невинна и несправедливо й е било отредено изгнанието.“

Веднага паякът побързал да отиде при Ниаме, за да му съобщи какво е открил.

Ловецът видял Анансе и понеже познавал неговата хитрост, разбрал, че този всезнайко ще издаде тайната му. Той извикал децата и им казал:

— Деца мои, време е да разберете кой е вашият истински баща.

И така на другата сутрин те облекли най-хубавите си дрехи, взели си много храна и тръгнали на път. Не след дълго пристигнали пред къщата на Ниаме, ловецът го извикал навън и му казал:

— Ниаме, ела да видиш какви чудни игри знае моето момче!

[???] излязъл и взел да гледа сребърното момче, което правело чудни движения. А в същото време златното момченце пеело и с песента си разправяло за техните премеждия от момента, в който майка им била обещала да роди златно дете, за тяхното появяване на бял свят и за коварството на Акоко. То възпявало добрината на ловеца, който ги бил отгледал и обичал като родни деца, вместо да ги убие, за да обсеби всичкото им злато и сребро.

Ниаме слушал замислен и като чул всичко, прегърнал синовете си и заповядал да доведат жена му от далечната гора.

Когато жената пристигнала, била потънала цялата в кал и с дълги и сплъстени коси. Ниаме веднага наредил да я измият, да я вчешат и да и облекат най-хубавите дрехи. Тогава всички се възхитили от невижданата красота на младата жена, която не се била похабила от дългото изгнание и самотата.

После той изпратил да намерят лошата Акоко, отвел я до края на владенията си и, я хвърлил надолу. Но преди това я превърнал в кокошка, като и заповядал всеки път когато ожаднее, да вдига нагоре глава и да му иска позволение за всяка глътка вода.

Накрая похвалил ловеца, направил му много подаръци и го изпратил в къщи с почести.

А що се отнася до синовете на Ниаме, те веднаж на годината ходят да се къпят в голямата река, която се спуща като водопад към низината. Тогава малко от техния златен и сребърен прашец достига до хората, които сръчно и умело го отсяват от златоносните пясъци.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: Стоян Димитров, 27 май 2006 г.

Източник: http://dubina.dir.bg

Публикация:

Африкански приказки

Преразказани от Рената Пакарие

Илюстрации от Марайа

Преведе от италиански Люба Никифорова

Редактор Надя Трендафилова

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Маргарита Лазарова

Коректор Райна Инанава

Италианска. ЛГ VI. Дадена за печат на 15.IV.1981 гол.

Излязла от печат на 30.VI.1981 год. Формат 1/g TO x 100.

Печатни коли 7,50. Издателски коли 9.72. УИК 9,24. Цена 1,32 лн.