Читать «Златното и сребърното братче» онлайн
Рената Пакарие
Рената Пакарие
Златното и сребърното братче
Високо-високо, в облаците чак, се намирал домът на най-могъщия от всички главатари — Ниаме.
Един ден той решил да се ожени. Извикал четирите най-красиви девойки от племето си и попитал всяка една от тях:
— Какво ще направиш, ако се оженя за теб?
Първата, която се наричала Акоко, отговорила веднага:
— Аз сама ще мета твоя дом и ще го държа винаги чист и нареден. Втората казала:
— Аз ще ти готвя най-хубавите ястия и няма да се оплаквам, ако винаги каниш по стотина гости на трапезата си.
Третата казала:
— Аз ще изпреда планини от памук за теб и всеки ден ще ти нося прясна вода от реката.
Накрая четвъртата се засмяла и казала:
— А аз, Ниаме, ще ти родя един златен син.
Разбира се, Ниаме избрал последната, която била и най-красивата, и вдигнал богата и блестяща сватба.
А сега трябва да ви кажа, че изборът, направен от Ниаме, разсърдил много Акоко която, прикривайки завистта си, успяла така добре да измами другите, че останала в къщата на младоженците като довереница и близка приятелка на невестата.
Един ден Ниаме трябвало да отиде далеч, за да споходи едно свое стопанство на края на гората. Точно когато го нямало, в дома му се родили две близначета.
Коварната Акоко взела скришно двете деца и ги сложила в една кошница, изтичала навън, намерила две едри жаби и се върнала, за да ги остави в люлката на новородените.
После излязла от къщи с кошницата и навлязла навътре в гората, докато намерила едно сухо хралупесто дърво. Оставила там кошницата и се отправила бързешком към стопанството, където се намирал Ниаме.
— Тичай, Ниаме — рекла запъхтяна тя, — ела в къщи да видиш синовете си.
Можете ли да си представите какво изпитал Ниаме, когато вместо златно момче намерил две едри жаби. Той заповядал да убият тези грозни животинчета, а нещастната си жена изгонил от своя дом, като я оставил да живей в най-затънтеното място на владенията си, при белите облаци чак.
Но се случило така, че един ловец минал точно в това време край хралупестото дърво в сърцето на голямата гора. Неговият поглед бил привлечен от някаква светлина, която идвала от вътрешността на дънера.
— Я гледай! Я гледай! Какво ли ще е това? — възкликнал той, взимайки в ръце кошницата.
А отвътре две гласчета отговорили:
— Ние сме синовете на Ниаме.
Ловецът отворил кошницата и видял две прекрасни деца. Той много се учудил и отначало не знаел какво да направи, после решил да ги занесе в колибата си и да не казва никому къде ги е намерил.
Ловецът бил много беден и винаги, когато му потрябвали пари, взимал по малко от златния или сребърен прах, който се ронел непрекъснато от децата, и отивал в близкия град, за да купи храна и дрехи. Скоро той станал много богат човек и на мястото на схлупената си колиба построил грамадна къща. Около нея една по една изникнали и други къщи й къщички, толкова много, че образували цял град.
Недалеч оттам живеел паякът Анансе. Един ден той решил да отиде в гората, да си събере малко бели мравки. Отдавна не бил ходил по тези места и се учудил много, като на мястото на дивата гора намерил хубав голям град.
