Читать «Злата воля на Фортуна» онлайн - страница 2

Завоеванията на Валентино предвещават раждането на нова Италия, но той е принуден да ги постига с помощта на отдавна утвърдено зло, кондотиерите. Тези наемни генерали напълно заслужават зловещата си репутация, защото планират и замислят конфликти с единствената цел да си осигурят пари за живот в лукс и покварени удоволствия. Макар че подобни кампании не носят особен риск за „воините на Фортуна“, те са извънредно тежки за селячеството, през което минава пътят им, и за беззащитните жители на градове, подложени на обстрел, глад и плячкосване… Папа Александър обаче обръща гръб на дългата история на лични вражди и наема омразните кондотиери, за да подпомогне осъществяването на амбициите си… Кондотиерите, видели със собствените си очи бързия и безпощаден начин, по който Валентино консолидира папската власт в Романя, както и усилията му да създаде задължителна военна служба и да обучава свои собствени войници, предчувстват все по-нарастваща и сериозна заплаха за препитанието и живота си… През октомври 1502 година кондотиерите предприемат мащабни въоръжени нападения срещу папските крепости в Романя.

Сред множеството суверенни държави в Италия нито една не се намира в по-непосредствена заплаха от младата Република Флоренция. Флорентинците са вложили целия си творчески гений в културата и търговията и са почти безразлични към отбраната си, дори когато най-способният сред всички кондотиери, Вителоцо Вители, им обявява лична вендета, чийто casus belli e екзекуцията на брат му за държавна измяна през 1499 година… Дук Валентино осъзнава, че той и Флоренция имат общ враг, и предлага на флорентинците споразумение за взаимна защита..

Ръководителите на Флоренция, прочути с колебливостта и нерешителността си, нямат желание да обвържат съдбата си с тази на Борджия: те отказват да изпратят упълномощен посланик при Валентино в укрепения град Имола в сърцето на Романя. Вместо това изпращат един от младшите канцлери, на когото не възлагат пълномощия за преговори, а го натоварват със задачата да забави все по-нетърпеливия дук със сладкодумни обещания и находчиви думи. Флорентинският пратеник пристига в Имола на 6 октомври 1502 година и по-късно ще превърне събитията от следващите три месеца в ядро на една от творбите, възвестяваща началото на западната мисъл: „Принцът“ на Николо Макиавели.

ДРАМАТИЧНИ ПЕРСОНАЖИ