Читать «Земя на славата» онлайн - страница 272

— Не мога да се подчиня на заповедта му.

— Има заповеди, на които човек не може да се подчини, приятелю — въздъхна Юлий. — Радвам се, че си осъзнал това. Седни, Брут. Ако беше решил да ме убие, мислиш ли, че първо щеше да го каже пред всички ни? Седнете!

Всички с нежелание се настаниха на тревата, въпреки че Брут не откъсваше очи от Регул, все още неуверен в него.

— Помпей има само един легион, който пази Рим — каза замислено Домиций. Юлий го погледна и младият мъж само сви рамене. — Имам предвид, че може да се направи, ако се движим достатъчно бързо, за да не получи подкрепления. За седмица можем да сме при стените, ако ускорим ход. Срещу четири легиона ветерани той няма да може да удържи града дори един ден.

Марк Антоний го погледна объркано и Домиций цъкна с език и продължи:

— Просто казах, че може да стане, нищо друго. Един-единствен залог. Един удар — за Рим.

— Мислиш, че можеш да убиваш легионери? — попита Юлий.

Домиций потърка лицето си и погледна настрана.

— Е, може да не се стигне дотам. Нашите войници са калени в Галия и знаем какво могат да направят. Не мисля, че Помпей има нещо, което може да се равнява на нас.

Брут погледна мъжа, когото следваше от детинство. Беше преглътнал много повече горчилка през годините им заедно, отколкото би могъл да повярва, и не знаеше дали Юлий дори разбира какво му е дал. Гордостта си, честта си, младостта си. Всичко. Познаваше Юлий по-добре от всеки от присъстващите и забеляза как очите на приятеля му проблясват, докато обмисля още една война. Чудеше се колко ли от присъстващите ще преживеят амбициите му. Другите гледаха толкова доверчиво, че му се прииска да затвори очи, за да не му призлее. И все пак знаеше, че Юлий може да го привлече само с една дума.

Домиций се изкашля.

— Изборът е твой, Юлий. Ако искаш да се върнем в Галия и да изчезнем, с теб съм. Боговете знаят, че може никога да не ни открият на някое от местата, където сме били. Но ако искаш да отидеш в Рим и да рискуваш всичко още веднъж, пак съм с теб.

— Един последен удар? — каза Юлий. Това бе въпрос към всички.

Един по един те кимнаха. Остана само Брут. Цезар вдигна вежди и се усмихна нежно.

— Не мога да го направя без теб, Брут. Знаеш го.

— Добре, един последен удар — прошепна приятелят му и погледна настрана.

Когато слънцето се вдигна, легионите ветерани на Галия прекосиха Рубикон и тръгнаха към Рим.

ИСТОРИЧЕСКА БЕЛЕЖКА

Както и при предишните две книги, мисля, че обяснителната бележка е необходима, особено там, където историята често е много по-изненадваща от измислицата.

В книгата си споменавам Александър Велики като герой за Юлий. Със сигурност животът на гръцкия цар е бил добре известен на всички образовани римляни в резултат на техния интерес към гръцката култура. Въпреки че мястото е Кадис, а не изоставено испанско селце, биографът от първи век Светоний дава подробности за Цезар, който въздиша гневно в нозете на статуята на Александър. На трийсет и една годишна възраст в сравнение с него Юлий не е постигнал нищо. Но не е знаел, че най-великите му победи ще дойдат тепърва.