Читать «Земя на славата» онлайн - страница 251

Рений цъкна с език.

— Такова, на което успяваш да устоиш всяка година.

Юлий рязко погледна едноръкия гладиатор.

— Аз съм в разцвета на младостта си, Рений. Дори да не успея да направя през живота си нищо друго, Галия ще е моят белег за света.

Несъзнателно докосна челото си и усети отдръпващата се линия на косата. „Войната състарява човек повече, отколкото годините“, помисли си. Някога се беше чувствал така, сякаш никога няма да остарее, но сега ставите го боляха от влагата и сутринта му носеше скованост, която с всяка година траеше все по-дълго и по-дълго. Видя, че Брут е забелязал жеста му, и се намръщи.

— За мен беше чест да служа и на двама ви — внезапно каза Рений. — Споменавал ли съм ви го?

Двамата по-млади мъже го погледнаха. Беше се прегърбил под плаща си.

— С възрастта ставаш сантиментален — подкачи го Брут. — Трябва да почувстваш отново слънцето върху лицето си.

— Може би — отвърна Рений и отскубна стрък трева. — Бих се за Рим през целия си живот и Рим все още стои. Свърших своята работа.

— Искаш ли да се прибереш вкъщи? — попита Юлий. — Можеш да слезеш при галерите и ще им заповядам да те върнат, приятелю. Не бих могъл да ти откажа.

Рений погледна към бутащата се тълпа край реката и очите му се изпълниха с копнеж. После сви рамене и се усмихна насила.

— Може би още една година.

— Идва вестоносец — внезапно каза Брут. И тримата се обърнаха към конника, който се изкачваше към тях.

— Какво има? — попита Юлий, когато мъжът се приближи достатъчно близо, за да го чуе. Обзе го неясна тревога.

Пратеникът слезе от коня и объркано отдаде чест.

— Идвам от Галия, господарю.

Сърцето на Юлий подскочи.

— От Берик? Какво съобщение ми носиш?

— Господарю, племената въстанаха.

— Племената въстават всяка година — изсумтя Юлий. — Колко са този път?

Пратеникът го погледна нервно.

— Ами… Берик каза, че всичките, господарю.

Юлий го погледна безизразно, после кимна.

— Значи трябва да се върна. Слез при галерите и им кажи да не тръгват, преди да съм пристигнал. Домиций да прати конници на брега при Марк Антоний. Флотата трябва да стигне до Галия, преди да започнат зимните бури.

Юлий се изправи и загледа как ездачът слиза надолу към реката.

— Значи отново ще има война — каза той. — Понякога се чудя дали до края на живота ми Галия ще види мира на Рим. — Изглеждаше уморен и в сърцето си Брут изпита жалост за приятеля си.

— Ще ги разбиеш. Ти винаги успяваш.

— При наближаването на зимата? — горчиво каза Юлий. — Чакат ни трудни месеци, приятелю. Може би по-трудни от всички, които сме преживели. — Стисна зъби, за да се овладее, и когато накрая се обърна към тях, лицето му беше като маска.

— Касивелан не бива да научи това. Неговите заложници вече са на борда на галерите. Сред тях е и синът му. Отведи легионите на брега, Брут. Аз ще мина по море и ще подготвя флотата да те чака там. — Спря, устните му се свиха от гняв. — Ще направя много повече от това да ги разбия, Брут. Ще ги излича от лицето на земята.