Читать «Земя на славата» онлайн - страница 245

Стотици загубиха живота си. Когато преди зазоряване вятърът отслабна, раздърпаната флота се заклатушка обратно към чакълестия бряг. Тези, които не бяха виждали кървавите последици на първото акостиране, закрещяха от ужас, като видяха труповете и дъските по плажа.

На зазоряване офицерите започнаха да въдворяват ред. Металните части на обсадните машини бяха пуснати като временни котви, за да държат галерите на място. Много лодки бяха изгубени в морето, а тези, които бяха останали, прекараха сутринта в обиколки между корабите, за да разпределят запасите. Тъмните трюмове на три от галерите бяха пълни с ранени и виковете се чуваха надалече, носени от вятъра.

Когато се нахраниха, обсъдиха положението. Някои гласуваха за незабавно връщане в Галия. Тези, които познаваха Юлий, заявиха, че няма да спуснат и едно гребло във водата, преди да чуят неговите заповеди. Изпратиха вестоносци до брега и зачакаха.

Посрещна ги Марк Антоний. Бурята се беше разразила навътре в морето, а на брега беше духал само ужасен вятър. Все пак светкавиците и гръмотевиците го бяха събудили на няколко пъти. Той прочете докладите за щетите. Не можеха да оставят галерите да се разбият от ветровете и теченията.

Отвори уста да заповяда завръщане в Галия, но мисълта за гнева на Юлий спря думите му.

— Имаме пет хиляди мъже — каза той. — Можем да изтеглим галерите една по една тук и да им построим пристанище. Аз почти не усетих бурята, значи няма нужда да навлизаме много навътре. Половин миля и една предпазна стена ще са достатъчни, за да подсигурят флотата до връщането на Цезар.

Един от пратениците го изгледа неразбиращо.

— Господарю, корабите са стотици. Дори да докараме и робите като работна ръка, ще ни трябват месеци, за да ги преместим.

Марк Антоний се усмихна твърдо.

— Робите ще отговарят за собствените си кораби. Имаме въжета и хора, нали така. Мисля, че две седмици ще са достатъчни. След това бурите могат да си духат колкото си щат.

Чудеше се дали някой някога изобщо е опитвал подобно нещо. Едва ли, въпреки че всяко пристанище имаше един или два дока навътре в сушата. Може би това беше само продължение на същата задача? При тази мисъл съмненията му секнаха и той се зае с изчисления. Когато офицерите му дойдоха, той вече имаше заповеди за тях.

Глава 40

Юлий заповяда на легионите си да нападнат. Приликата с галите беше стряскаща. Племената от вътрешността не боядисваха кожата си синя, но носеха някои от древните имена, които беше чул за първи път в Галия. Съгледвачите му бяха докладвали за племе на запад, което се нарича белги, вероятно от същия произход като онези, които беше разбил отвъд морето.

Легионите изкачиха дълга верига хълмове под обстрел с копия и стрели. Римските щитове обаче се бяха доказали срещу тях и напредването беше безжалостно. Трудно беше да качат тежките катапулти на хълмовете, но те доказаха необходимостта си, когато бритите се опитаха да задържат платото и бързо се научиха да уважават огромните машини. Нищо не можеше да се сравни със силата на стрелите на скорпионите и атаката на бритите беше разбита. Юлий знаеше, че част от предимството им се състои в скоростта през откритото пространство, и племената, събрани от Касивелан, се оттеглиха. Римските легиони продължиха напред.