Читать «Земя на славата» онлайн - страница 244

— Изчакай една смяна. Знаеш какво да правиш, ако не дойда дотогава.

Регул се навъси и кимна и Юлий видя, че и Комий е разбрал за какво става въпрос.

Укреплението бе по-голямо, отколкото изглеждаше от пътя.

Комий поведе четиримата римляни през двора. Влязоха в дълга ниска зала, направена от тежки греди с цвят на пчелен мед. Мечове и копия украсяваха стените. Имаше маса и пейки за царя и хората му, а до отсрещната стена — олтар. Струйка сребрист дим се издигаше от каменно лице, поставено на стената.

Комий зае мястото си начело на масата, а Юлий, без да се замисли, седна в другия край. Беше съвсем естествено римляните да заемат едната страна, а бритите — другата. След като се настаниха, Юлий търпеливо зачака домакинът да проговори. Усещането за опасност се беше разсеяло. Комий беше наясно, че легионите отвън ще сринат крепостта, ако пълководецът им не излезе, а Юлий беше сигурен, че заплахата от нападение ще предотврати всеки опит да го пленят или убият. Дори само Брут и Октавиан бяха много по-добри от обикновени бойци и скоростта и уменията им изглеждаха почти магически, а един-единствен удар на Кир можеше да счупи врата на всеки мъж.

— Триновантите не са забравили за съюза от миналата година — почна Комий. — Сениманите, анкалитите, биброките и сегонтиаките се съгласиха да уважат мира. Ще удържиш ли на думата си?

— Да — отвърна Юлий. — Ако тези мъже се обявят за мои съюзници, няма да им искам друго освен вземането на заложници и определянето на данъка. Другите племена ще видят, че няма от какво да се страхуват, ако се държат разумно. Вие ще сте моят пример за тях.

Огледа хората на масата, но не разчете по лицата им нищо. Комий, от друга страна, изглеждаше облекчен и Юлий се отпусна. Преговорите започнаха.

Когато накрая Юлий излезе навън, бритите се събраха по високите стени на укреплението, за да го видят как си тръгва. По бледите им лица вече нямаше напрежение. Кохортата се обърна кръгом и заслиза към чакащите легиони.

Щом се събраха с основните сили, Юлий изпрати да повикат Марк Антоний и щом той дойде, му каза:

— Отивам на север, но не мога да оставя тези укрепления зад гърба си. Ти ще останеш тук с легиона си и ще приемеш заложниците, които ще изпратят. Няма да ги провокираш да започнат битка, но ако почнат, ще ги унищожиш. Разбра ли?

Марк Антоний погледна към извисяващите се укрепления. Вятърът сякаш се усили и той внезапно потрепери. Задачата не беше лесна, но не можеше да направи нищо друго, освен да каже.

— Разбрах, господарю.

Марк Антоний загледа как легионите потеглят с тропот, който разтресе земята. Вятърът наистина се усилваше, от запад заприиждаха тъмни облаци и скоро заваля пороен дъжд. Марк Антоний се зачуди колко ли време ще трябва да пази съюзниците на Рим в техните сухи и топли крепости.

Същата нощ брегът беше ударен от лятна буря. Четирийсет от римските галери загубиха греблата и платната си и се разбиха в брега. Много повече се откъснаха от котвите си и бяха отнесени навътре в морето. Нощта се превърна в кошмар — отчаяните екипажи правеха всичко възможно корабите да не се сблъскат.