Читать «Земя на славата» онлайн - страница 241

Видя гняв по лицата на мъжете пред себе си. Анкалитът се изправи и Комий го изгледа решително — предусещаше думите му още преди да бъдат изречени.

— Катувеланите казват, че ще се бият. Ще приемат всеки от нас като брат по оръжие под управлението на техния цар. По-добре, отколкото да легнем и да ни вземат един по един.

Комий въздъхна. Знаеше за предложението на младия цар Касивелан и от него му се гадеше. Никой от събралите се, изглежда, не разбираше опасността от армията, дошла на бреговете им. Римляните нямаха спиране. Комий се съмняваше дали могат да бъдат принудени да се върнат в морето дори всеки от мъжете на тази земя да вдигнеше оръжие срещу тях. Царят на катувеланите беше заслепен от собствената си амбиция да поведе племената и Комий не искаше да участва в тази лудост. Касивелан щеше да получи урок по единствения възможен начин, също както Комий миналата година. За другите обаче все още имаше надежда.

— Нека Касивелан събере племената под знамената си. Това няма да е достатъчно, дори и ние да се присъединим. Кажи ми, Берая, колко мъже можеш да отделиш от нивите и стадата им, за да се бият?

Беран се размърда неспокойно, после сви рамене.

— Дванайсет стотици. По-малко, ако оставя достатъчно, за да пазят жените.

Под суровия поглед на Комий всеки от събралите се каза своята цифра.

— Значи заедно можем да съберем около осем хиляди бойци. Касивелан има три, а племената около него могат да добавят още шест, ако се съгласят да го последват. Седемнайсет хиляди, а срещу нас са мъже, които вероятно наброяват двайсет и пет, плюс още хиляди конници.

— Виждал съм и по-лошо — каза с усмивка Беран.

Комий го погледна.

— Не, не си. Изгубих три хиляди от най-добрите си мъже срещу тях на брега и в равнините. Те са страховити бойци, приятели, но не могат да ни управляват през морето. Никой никога не е успявал да го направи. Трябва да ги изтърпим, докато зимата не ги принуди да си идат. Вече знаят какво могат да направят бурите с корабите им.

— Ще ми е трудно да накарам хората си да оставят мечовете си — каза Беран. — Ще има много, които ще поискат да се присъединят към катувеланите.

— Тогава ги пусни! — изкрещя Комий, най-после загубил търпение. — Остави всеки, който иска да умре, да се присъедини към Касивелан и да се бие. Ще бъдат унищожени. — Потърка гневно чело. — Първо трябва да мисля за триновантите, без значение какво решите. Останали сме съвсем малко, но дори да имах купища мъже, пак щях да чакам и да видя как катувеланите ще преживеят първата битка. Ако техният цар е толкова нетърпелив да ни поведе всички, нека покаже, че има силата да го направи.

Мъжете се заспоглеждаха. Това, че обсъждаха общ съюз, беше необичайно преживяване, но пък нищо не беше нормално, откакто бяха видели флотата сутринта.

Беран заговори първи.

— Ти не си страхливец, Комий. Затова те изслушах. Ще изчакам и ще видя как Касивелан ще се справи в първата битка. Ако може да пусне кръв на нашествениците, ще се присъединя към него. Не искам да стоя настрана с наведена глава, докато избиват народа ми. Това е прекалено трудно.