Читать «Земя на славата» онлайн - страница 240

След годините в Галия бойците работеха със спокойна ефективност. Извънредните обикаляха позицията, готови да предупредят легионерите и да задържат атаката, докато каретата се формират. Валовете се издигаха с лекотата на дълга практика и когато звездите и луната показаха, че наближава полунощ, лагерът бе готов.

Юлий нареди да свикат съвета и загледа как раздават топла храна на легионерите — те бяха работили здраво, за да я заслужат. Взе блюдо задушени зеленчуци и с наслада го помириса за удоволствие на бойците. После тръгна сред тях, като често спираше, за да си поговори с някой.

Берик беше останал в Галия само със своя легион и нередовни войници. Беше опитен и нямаше да рискува живота на хората под свое командване, но Брут беше ужасен от опасността да оставят толкова малко хора да пазят Галия, докато те са далече. Юлий беше изслушал протестите му и после продължи според плановете си: Брут не беше участвал в първата експедиция, когато бурята блъсна корабите му в брега, и не можеше да разбере необходимостта от втори, съкрушителен удар. Не беше виждал как морето почервенява и как легионерите падат под ударите на бойците със синя кожа и от зъбите на ужасните им кучета.

Юлий се молеше тази година бритите да преклонят глава пред него — или да бъдат разбити. Имаше и хора, и кораби. Имаше благоприятно време и воля. Когато влезе в осветената от факли командна палатка, остави купата храна на масата: беше толкова напрегнат, че не можеше да яде. Рим беше далечен като мечта и имаше моменти, когато Юлий само клатеше учудено глава, че е толкова далече. Ех, ако Марий или баща му можеха да са тук и да споделят това с него. Марий щеше да разбере задоволството му. Беше навлязъл достатъчно навътре в Африка все пак.

Съветът се събра и Юлий нареди да донесат храна. Изчака всички да се нахранят — стоеше на входа на палатката и гледаше нощното небе.

Новината за флотата пристигна бързо. Щом пълната мощ на нашествието стана ясна, Комий се отказа от плановете си да защитава брега. Нямаше никакво съмнение в намерението на такава огромна сила и нямаше никаква възможност триновантите да могат да се справят с нея. Изтеглиха се навътре в укрепленията по хълмовете и Комий изпрати вестоносци до всички околни племена. Повика сениманите и анкалитите. Повика сегонтиаките и биброките и те дойдоха при него със страх. Никой жив човек не беше виждал толкова огромно струпване на врагове, а те знаеха колко много тринованти бяха избити предишната година, докато се биеха с много по-малка група.

Първата нощ беше прекарана в спорове.

— Не вие се бихте с тях предния път! — каза Комий на вождовете. — Бяха само няколко хиляди, а ни разбиха. С армията, която са довели сега, нямаме никакъв избор. Трябва да ги понесем, както понасяме зимата. Това е единственият начин да оцелеем.