Читать «Земя на славата» онлайн - страница 223

Още мъже се втурнаха във форума от една странична улица и Клодий въздъхна облекчено, като видя, че са от неговите. Също като гладиаторите на Милон, те носеха брони и забързаха през биещите се мъже, за да стигнат до него.

Трима души скочиха към него с извадени мечове. Клодий повали първия, но вторият заби нож в гърдите му и той ахна. Почувства всеки сантиметър от метала — беше по-студен от снега. Мъжът го изтегли от тялото му, но го нападна и третият и сенаторът изрева в агония — оръжията отново и отново се забиваха в него.

Той се свлече на колене, огромната му сила го напусна. И въпреки това мъжът продължаваше да го ръга и мушка. Хората на Клодий обезумяха от ярост, но когато най-после откъснаха убиеца от сенатора, Клодий падна в кървавия сняг. Последното, което видя, бяха стъпалата на сената, а последното, което чу — роговете на легиона на Помпей в далечината.

Легионът започна да унищожава наред всички на форума и Милон със съжаление трябваше да отстъпи. Тези, които бяха прекалено бавни или бяха погълнати от собствените си битки, бяха посечени на място и Милон завика на хората си да се измъкват. Бе изкрещял от въодушевление, когато Клодий падна, но сега трябваше да намери сигурно място, където да направи планове и да събере отново силите си. Вече нищо нямаше да стои на пътя му, стига да оцелееше след атаката на легиона. Хукна през снега с останалите — бягаха със стотици, като плъхове.

За съвсем кратко време огромното пространство на форума беше опразнено и снегът започна да покрива труповете. Вятърът свиреше в храмовете. Офицерите на легиона раздаваха заповеди. Кохортите бяха разпратени по постовете си из града. Започнаха да пристигат все повече доклади, че в Есквилин са избухнали бунтове. Помпей остави хиляда души да контролират центъра на града и поведе три кохорти на север.

— Разчистете улиците — заповяда той. — Мирните граждани да се приберат, докато не се справим с бандитите и не въдворим ред.

Зад него нови огньове осветиха сивото небе. Снегът продължаваше да вали.

През нощта градът се разбуни. Тялото на Клодий беше отнесено в храма на Минерва и хиляди мъже се стекоха към сградата, подивели от мъка и гняв заради смъртта на своя господар. Легионерите не можеха да се справят с последователите на Клодий, които тръгнаха да търсят Милон и сподвижниците му. По улиците се водеха множество битки, лумнаха пожари. На два пъти легионерите бяха принудени да отстъпят, понеже ги нападаха от всички страни в лабиринта от тесни улички — градът не беше място, където можеше да се води истинска битка. Хората на Клодий ги примамваха, като караха жените да пищят, и после се нахвърляха върху тях от засада Помпей беше принуден да се оттегли към сградата на сената. Успя да ги отблъсне, но заприиждаха нови. Като че ли всеки мъж в Рим се беше въоръжил и беше на улицата — броят им надвишаваше много този на легионерите. Помпей реши да се оттегли на стълбите на сената и да събере там останалите му войници, погледна натам и зяпна от ужас, като видя около сградата хиляди пламтящи факли.