Читать «Земя на славата» онлайн - страница 222

Един тежък удар го повали на коляно и Брут изръмжа като животно, скочи напред с подновена сила и заби меча си изотдолу в гърдите на противника си. Острието мина през ребрата — и изведнъж Брут беше разтърсен от удара на секира. Беше прицелен във врата му, но удари сребърната му броня и острието се заклещи. Той не чувстваше болка от раните си, само смътно осъзнаваше, че Табик е до него с по-младите мъже. Беше изцяло погълнат от битката и обзет от желание да убива. Гласът на Табик най-после достигна до него през яростта му и Брут спря, за да огледа касапницата около себе си.

Нито един от насилниците не беше оживял. Камъните на пътя бяха покрити с тела, заобиколени от разрастващи се тъмни локви.

— Добре, момче, свърши — чу гласа на Табик като от огромно разстояние. Почувства как силните пръсти на мъжа го хващат за врата, където беше заклещена брадвата, и умът му започна да се прояснява. По бронята му течеше кръв. Той погледна надолу и видя и дълбока рана на бедрото си. Мушна пръст в дупката, учуден от липсата на болка.

Посочи портата с меча си. Бяха толкова близо, че мисълта да спрат беше непоносима. Александрия разкъса дрехата си, за да превърже крака му; той дишаше задъхано като куче и чакаше дишането му да се успокои, за да им каже да продължат.

— Не се осмелявам да изтегля тази брадва, преди да разбера колко дълбока е раната — каза Табик. — Преметни ръка през рамото ми, момче. Аз ще ти нося меча.

Брут кимна и преглътна червена слюнка. После успя да каже:

— Не спирайте.

Един от младите мъже го подхвана от другата страна и заедно преминаха под сянката на портата. Беше безлюдно. Когато излязоха на пътя, заваля лек сняг, а вятърът отнесе мириса на дим и кръв.

Клодий вдиша дълбоко студения въздух и огледа форума. Беше хвърлил всичко в последния отчаян опит да унищожи Милон и битката беше преминала през центъра на града и накрая се бе изсипала във форума.

Повече от три хиляди мъже се биеха на групи и двойки. Нямаше тактика, нямаше маневри. Всеки се биеше с всеки, без да различава приятел от враг.

Снегът заваля по-силно и стана на кървава пяна в краката на охранителите му, когато група гладиатори на Милон се опита да достигне до Клодий. Той отстъпи към стъпалата на храма и помисли дали да не влезе в него, въпреки че знаеше, че това няма да го спаси от враговете му.

Къде побеждаваха мъжете му? Беше невъзможно да се каже. Нещата бяха започнали доста добре. Легионът на Помпей беше изпратен далече на изток в града, за да потушава фалшиви бунтове и пожари. Мъжете на Милон бяха разпръснати из целия град и Клодий удари къщата му. Господарят обаче не беше там и атаката пропадна. Клодий продължи да го търси, отчаяно решен да го довърши. Това трябваше да приключи със смъртта на единия от тях.

Не можеше да каже кога точно мълчаливата им война беше избухнала в открит конфликт, но ето че сега се биеше за живота си на форума, снегът се стелеше около него, а сградата ги гледаше невъзмутимо.