Читать «Земя на славата» онлайн - страница 176

Щом се върна при Десети, Юлий даде цяла поредица заповеди. Най-бързите от извънредните се понесоха в галоп на юг към Марк Антоний със заповед да пристигне за подкрепа възможно най-скоро. Други бяха изпратени в горите на запад, за да огледат за скрити стрелци и евентуални засади. Галските коне бяха отпратени назад и Десети най-накрая беше освободен от тази грижа. Легионерите оформиха огромно каре, за да отразят атака от конницата. Копията бяха извадени, а лъковете опънати. Римляните бяха готови да отбият първата атака.

Но тя не дойде. За изненада на Юлий, конниците на Ариовистус започнаха да се оттеглят в идеален ред. Бойците от Десети крещяха и им се подиграваха, но съгледвачите още не се бяха върнали от гората на запад и Юлий нямаше намерение да рискува да напредне, без да знае кой се спотайва в зелените дълбини.

Ариовистус изтегли хората си извън обхвата на лъковете и спря. Въпреки че в редиците на суебите очевидно имаше луди младоци, те проявиха дисциплина и никой не стреля пак срещу римляните.

— Каква е играта? — промърмори Брут. — Не може да не знае, че легионите ни идват.

— Може да иска да ни подмами след себе си. Не ми се влиза в тези гори — отвърна Юлий.

Първият от съгледвачите приближи в галоп до римските линии.

— Нищо, господарю — задъхано каза мъжът, след като отдаде чест. — Няма и следа от скрита сила.

Юлий кимна и внезапно си спомни за последния път, когато беше приел доклада на съгледвач на вяра.

Още двама от конниците му излязоха от гората и докладваха, че няма засади. Юлий беше хем доволен, хем объркан. Ариовистус се беше държал, все едно има намерение да се хвърли в безжалостна битка, но сега хората му стояха в пълно безразличие, без да обръщат внимание на подигравките на легионерите.

Юлий потупа раздразнено с пръсти по седлото. Може би бяха поставили капани по земята? Струваше му се невероятно. Ямите щяха да са по-голяма заплаха за конниците на суебите, отколкото за един римски легион.

— Ще чакаме ли Марк Антоний? — попита Брут.

Юлий изчисли времето, което щеше да отнеме на легионите, за да стигнат до позицията им, и гневно издиша. Щяха да минат часове, преди подкрепата да пристигне.

— Да. Тук има нещо, което не мога да разбера. Войниците им са бързи и са повече от нас, вероятно почти двойно. Ариовистус би трябвало да нападне, освен ако одеве не блъфираше. Не знам какво е намислил, но няма да рискувам живота на бойците от Десети в някакъв капан, докато не получим подкрепления.

Войниците, които чуха това, се заспоглеждаха доволно. Юлий не ги забеляза, тъй като беше втренчен във врага. Командир, който се грижеше за хората си, беше ценен, поне що се отнасяше до войниците.

Конниците на суебите стояха мълчаливо на хиляда разкрача от Десети. Една муха прелетя пред лицето на Юлий, който се бе взрял в линиите им.

— Засега изчакваме! — нареди той.

Докато огромната колона на легионите се присъедини към Десети, Ариовистус също събра основните си сили. Според оценката на съгледвачите вражеската армия наброяваше над шейсет хиляди бойци. Всеки конник водеше тичащ войник, който поддържаше ужасяваща скорост, хванал се с една ръка за гривата на коня, до който тичаше. Юлий си спомни за спартанците, които влизали в битка по този начин. Надяваше се да не му предстои среща с противник от същия калибър. Брут направи шеговита забележка за битката при Термопилите и му напомни за учителя им преди години — но спартанският цар бе защитавал тесен проход в планината, докато Юлий можеше да бъде заобиколен във фланг и дори обкръжен от тази толкова подвижна войска. По-добър пример би била битката при Кана, където римляните са били унищожени, помисли си той, но не изрази притесненията си на глас.