Читать «Земя на славата» онлайн - страница 175

— Рим е далече, генерале. Ти си всичко, което представлява твоя град тук, и нямаш представа за яростта на белите ми войници. Как се осмеляваш да ми говориш по този начин? Аз съм яздил из цяла Галия по времето, когато си бил дете! Земите, които съм завзел, са мои според правото на завоевателя, според по-древни закони от твоите. Мои са, защото съм показал силата да ги задържа, римлянино!

Гневното му буботене накара коня на Юлий нервно да потрепери и той се наведе и го потупа по врата. Овладя се и едва тогава отговори.

— Тук съм, защото са те нарекли приятел, Ариовистус. Уважавам те от името на моя град, но отново ти казвам, че трябва да се върнеш оттатък Рейн и да оставиш тази земя на Рим и римските съюзници. Ако живееш според правото на завоевателя, ще унищожа твоите армии на основание на същото право!

Юлий усети как Брут нервно се размърда на седлото си от дясната му страна. Срещата не преминаваше така, както я беше планирал, но наглостта на Ариовистус го беше жегнала.

— А ти какво правиш, Цезар? Според кое право отнемаш земите на племената? Или може би са ти дадени от твоите гръцки богове? — присмя му се Ариовистус и разпери ръце, сякаш обгръщаше раззеленената земя около тях.

— Ти получи достатъчен отговор, когато ти върнах вестоносците с празни ръце — продължи царят. — Не искам нищо от теб или от твоя град. Върви си по пътя и ме остави в мир или няма да живееш. Бил съм се за тези земи и съм платил кървава цена. Ти не си направил нищо, освен да върнеш група изпаднали хелвети в земите им. Мислиш ли, че това ти дава правото да се отнасяш с мен като с равен? Аз съм цар, римлянино, а царете не се занимават с хора като теб. Не се страхувам от твоите легиони, да не говорим за конниците, които си довел — та те не могат да се държат на седлото.

Юлий се изчерви под маската си, но отвърна твърдо:

— Аз съм Рим. В мое лице ти се обръщаш към сената и народа. Ти обиждаш града ми и всички страни под нашето господство. Когато ти…

Нещо изсвистя над главите им от редиците на суебите и Ариовистус изруга. Юлий вдигна глава и видя десетина дълги стрели да летят във висока дъга към безценния му Десети. Обърна се яростно към Ариовистус.

— Толкова ли струва думата ти?

Ариовистус го изгледа ядосано и Юлий разбра, че не е заповядал атаката. И двете армии се размърдаха неспокойно. Още една самотна стрела полетя към римляните.

— Моите мъже нямат търпение да се бият, Цезар. Те живеят, за да се къпят в кръв — изръмжа Ариовистус и погледна през рамо към хората си.

— Върни се при тях. И ни чакай — каза Юлий. Гласът му беше глух и решителен. Ариовистус го погледна и в очите му Юлий забеляза проблясъци на страх. Това не пасваше на нищо, което беше видял до този момент, и той се зачуди за причината.

Преди царят да може да отговори, още няколко стрели прелетяха над главите им и Юлий обърна коня си и го пришпори. Брут, Домиций и Октавиан го последваха. Ариовистус също заби пети в хълбоците на коня си и препусна към бойците си. Те го приветстваха с дивашки викове.