Читать «Земя на славата» онлайн - страница 172

Помпей знаеше, че мнозина описват освобождаването и възстановяването на трибуните като майсторски ход. Специално по-старите членове го търсеха заради силата му да се справи с новите играчи. Мнозина се срещнаха с него насаме, но в сената не смееха да се обадят — не искаха да рискуват Клодий да им стане враг. Дори Помпей се потеше при мисълта, че някой ден Клодий може да стане консул.

Младият сенатор говореше. Погледът на Помпей премина към друг от новите мъже, Тит Милон. И той, също като Клодий, беше дошъл в сената, след като търговията му бе съсипана. Може би заради това общо минало двамата явно се мразеха непоносимо. Милон беше дебел, с червено от пиене лице. И той, и Клодий можеха да бъдат груби като уличници от крайните квартали. Помпей се чудеше дали може да направи така, че да се хванат за гушите. Това щеше да е най-чистото решение на проблема.

Гласуването мина бързо и за първи път поддръжниците на Помпей не се огънаха. Клодий не беше говорил и Помпей знаеше, че може да е окуражил Светоний, без да му гарантира пълна подкрепа. Нямаше да има внезапни доклади за банди, които обират пазарите през нощта. Клодий улови замисления поглед на Помпей и му кимна като равен на равен. Помпей автоматично върна жеста, но най-гадните слухове също се върнаха в съзнанието му. Бяха му казали, че Клодий е наел охранители, които използват изнасилването като обичаен начин за убеждаване. Това беше само една от историите, които кръжаха като мухи около този мъж. Помпей стисна зъби, като видя таен блясък на задоволство в очите на Клодий. В този момент завиждаше на Юлий в Галия. Въпреки трудностите на кампанията битките му щяха да са по-прости и по-чисти от онези, пред които се изправяше той.

Глава 28

Брут разбираше желанието на Юлий ветераните от Десети да са с него, но те не можеха да яздят. Изобщо. Въпреки че се движеха бавно, конете се блъскаха един в друг и във всичко, особено когато не вървяха по равно, а войниците падаха и страдаха от унижението, че им се налага да тичат след животните, за да могат отново да се покатерят на седлата.

А и не беше само това. Брут беше бесен, че Марк Антоний бе останал да командва легионите. Можеше да приеме факта, че Юлий иска двамата с Октавиан да са с него, за да командват извънредните, но пък Марк Антоний все още не беше заслужил правото да бъде заместник на Юлий. Така че Брут беше наистина бесен. Пришпори коня си, за да се справи с безредиците назад.

— Дръпнете юздите, в името на Марс, или ще заповядам да ви набият с пръчки! — изкрещя той на една нещастна объркана група триарии. С тежкото си въоръжение те седяха на конете си като клатушкащи се торби със зърно и Брут завъртя очи, когато още един се наведе прекалено много напред и с трясък се изтърси от седлото под краката на коня.