Читать «Земя на славата» онлайн - страница 171

Конн Иггульден

Помпей направи жест на Светоний да говори и седна, когато младият римлянин се изправи и се изкашля. Нищо от отвращението на Помпей не се изписваше на лицето му, макар че той дълбоко презираше Светоний: младият мъж очевидно би последвал и куче заради останките от вечерята му. Доверието към Светоний беше нараснало, откакто Клодий му оказваше подкрепа и го финансираше. Светоний говореше достатъчно добре, за да прикове вниманието на сената, а връзката му с Клодий му беше дала статуса на говорител, на който той се наслаждаваше.

— Сенатори, трибуни — започна Светоний, — както мнозина знаят, аз не съм приятел на Цезар. — Позволи си лека усмивка в отговор на развеселяването по пейките. — Всички чухме за победата му срещу хелветите в Галия, най-достойната битка, която зарадва нашите граждани по пазарите. Въпреки това въпросът за неговите дългове не е маловажен. И тук имам оценка.

Светоний показа списък, макар да знаеше цифрите наизуст.

— На Херминий дължи малко под милион сестерции. На други лихвари общо милион и двеста хиляди. Това не са дребни суми, приятели. Без тези пари хората, които са му ги заели на добра воля, може да изпаднат в бедност. Те имат правото да се обърнат към нас, след като Цезар не показва знак или намерение да се върне в града. Законът на Дванайсетте таблици е напълно ясен по въпроса за дълговете и ние не трябва да подкрепяме военачалник, който обижда съгражданите си по такъв начин. Призовавам сената да поиска неговото завръщане, за да изплати дълговете си. Ако не това, то поне някакво уверение от Помпей, че мандатът му в Галия има някакъв ясен срок, така че тези, които страдат заради невърнатите заеми, да могат да потърсят споразумение с ясна дата. Аз ще гласувам в полза на призоваването на Цезар.

Той седна. Помпей понечи да покани следващия говорител, но видя, че новият трибун се изправи.

— Имаш нещо да добавиш ли, Полоний? — попита Помпей и му се усмихна.

— Само че това ще е пречка за успехите на Цезар в Галия — отвърна Полоний. — Доколкото разбирам проблема, тези дългове са лично негови, макар че той ги е използвал, за да оборудва и подготви войниците си. Когато се върне в града, кредиторите му могат да си потърсят сумите и ако той не може да ги върне, наказанията са сурови. Дотогава не виждам причина сенатът да иска завръщането му и да го даде в ръцете на алчните лихвари.

Сред сенаторите се чу одобрително мърморене и Помпей потисна усмивката си. Голяма част от тях имаха дългове и Светоний трябваше да е луд да ги призовава да върнат Цезар, за да задоволи хора като Херминий. Помпей беше доволен, че Полоний се изказа против вота. Може би все пак не му плащаше Клодий. Улови погледа на трибуна, кимна му и заслуша с половин ухо следващия говорител — един от малките синове на някакъв нотабил.