Читать «Земя на славата» онлайн - страница 152

— Искал е едра жена за втория си син. Убил е трима, за да я вземе от арверните.

— Да, за да създаде вол като теб. Но не и вожд, братчето ми, не забравяй това. Вождът трябва да е способен да защитава хората си с нещо повече от яки мускули.

Едрият мъж изсумтя, а Морбен продължи:

— Имаме нужда от тях, Арторат. Едуените ще имат полза от един съюз и това е самата истина, независимо дали ти харесва, или не.

— Ако използваш змии, за да уловиш плъховете, Мор…

Брат му въздъхна.

— Бих искал поне веднъж да разговарям с теб, без да хвърляш в лицето ми мъдрости, свързани с животни. Знаеш, че от това не ставаш по-умен. Кълна се, и дете би могло да излага мислите си по-ясно.

Арторат го погледна сърдито, но не каза нищо. Морбен кимна с облекчение.

— Благодаря ти, братко. Смятам, че ще е по-добре до края на деня първо да преценяваш ситуацията като мой телохранител и едва след това като мой брат. Сега идваш ли с мен?

Настаниха ги в палатки да чакат Юлий да се събуди. Морбен изпрати ездачи, които да подкарат по-бързо стадата, които водеше за пиршеството, и още преди пладне изклаха всички животни — двамата с брат му лично надзираваха подготвянето и подправянето на месото.

Когато започнаха да пристигат и другите вождове, Морбен направо се забавляваше. Наслаждаваше се на изненадата им да го видят как оплескан с кръв до лактите раздава заповеди на момчетата и мъжете, които подготвяха пиршество за трийсет хиляди души. Цвъртенето на месото изпълваше въздуха над хилядите огньове. Сънените легионери ставаха от постелите си, за да помагат в работата — за награда получаваха правото да опитват. Мнозина облизваха опарените си пръсти.

Щом Марк Антоний се събуди, няколко роби му донесоха кофи с речна вода, за да се измие и избръсне на спокойствие. Юлий може да беше решил да проспи най-голямото събиране на племенни вождове в последно време, но той със сигурност нямаше да излезе при тях с двудневна четина. След това Марк Антоний започна да буди войниците наред, без да обръща внимание на проклятията, които се чуваха от палатките, когато съобщението му успяваше да пробие унеса на изтощението им. Обещанието за топла храна обаче правеше чудеса с настроението им, а гладът спираше оплакванията им и като следваха примера на началника си, те се измиваха и обличаха най-хубавите си униформи.

В римската провинция имаше много малки селища и Марк Антоний изпрати дотам ездачи за зехтин, подправки и плодове. Благодари на боговете, че дърветата бяха отрупани с ябълки и портокали, без значение колко зелени бяха. След като войниците толкова дълго бяха пили само вода, киселият сок, изстискан от плодовете, беше по-добър и от виното.

Юлий беше един от последните събудени. Лепнеше от жегата. Беше спал в едно от масивните крила на първоначалната постройка, която сега беше доста разширена. Който и да я беше проектирал, беше наясно с римските навици за чистота и Юлий веднага се изми със студена вода в банята, после се излегна на една твърда пейка, за да намажат тялото му с масло. Почувства се чист и освежен. Мускулите на гърба му най-после се отпуснаха и когато седна да го избръснат, той се зачуди дали всекидневният масаж няма да му помогне да поддържа формата си. Преди да се облече, се огледа за натъртвания и синини. Имаше една голяма под ребрата, сякаш беше участвал в сериозен сблъсък. Странно, но не си спомняше как я е получил. Облече се бавно, наслаждавайки се на прохладата на чистите дрехи при допира с кожата му — толкова различна от миризмата на собствената му пот по време на похода. Косата му се заплете при разресването с гребена и когато дръпна, той с ужас погледна космите, останали по него. В банята нямаше огледало и Юлий се опита да си спомни кога за последен път се е оглеждал. Дали косата му не започваше да капе? Самата мисъл за това беше ужасяваща.