Читать «Земя на славата» онлайн - страница 151

На зазоряване шестте легиона прехвърлиха последното било преди римското селище в полите на Алпите. Мъжете бяха ходили и тичали повече от четирийсет мили и бяха на края на силите си. Юлий също. Беше вървял редом с хората си, защото знаеше, че личният пример ще ги стимулира да продължат. Подобни дребни неща имаха значение. Въпреки разранените си крака войниците нададоха радостни възгласи, щом видяха сградите, и ускориха ход.

— Кажете на хората, че имат осем часа за сън и че като се събудят, ги очаква пир, който ще издуе коремите им до пръсване. Ако са гладни като мен, няма да искат да чакат, така че нека има студено месо и хляб. Гордея се с всички тях — каза Юлий на вестоносците си, преди да ги прати при командирите на легионите. Чудеше се дали неговите бойци могат да се мерят с армиите на Спарта или на Александър. Е, поне бяха способни на дълги походи.

Когато Морбен стигна същото било с петдесет от най-добрите си бойци, слънцето вече беше изгряло — а Юлий спеше дълбоко. Морбен дръпна юздите и огледа промените, които бяха направили римляните. Тъмните стени, които бяха издигнали, се виеха далече на север, ограждайки плодородната равнина, в която се издигаха укрепления, сгради и палатки, свързани с прашни пътища. Морбен беше пресякъл следата на легионите преди няколко мили, но все пак се изненада да види лагера. По някакъв начин го бяха оставили зад себе си в тъмнината. Обърна се в седлото и погледна огромния си телохранител Арторат.

— Колко странни са тези хора.

Вместо отговор Арторат хвърли бегъл поглед зад гърба си и каза:

— Идат конници. Не са от нашите.

Морбен погледна назад и кимна.

— Другите вождове се събират, за да видят този нов човек на нашата земя. Няма да са доволни, че е победил хелветите, преди те да стигнат тук.

Групите конници се приближаваха с високо вдигнати мирни знамена. Изглежда, всяко племе в радиус от двеста мили беше изпратило свои представители в римското селище.

Морбен пак погледна лагера и квадратните му укрепления.

— Ако сме хитри, може да се възползваме от предимството, което имаме — каза той високо. — Търговия с храна, като начало, но тези легиони не са от армиите, които си почиват. От това, което видях досега, този Цезар е жаден да воюва. А ако е така, едуените имат и други врагове, с които той може да се бие.

— Мисля, че твоите планове най-накрая ще доведат до смъртта ни — измърмори Арторат.

Морбен вдигна вежди и го изгледа. Арторат беше най-огромният мъж, когото беше виждал, но понякога се отчайваше — особено когато търсеше интелигентност в тази маса от мускули.

— Мислиш ли, че пазачите трябва да говорят с господарите си по този начин? — попита главатарят.

Арторат го погледна със сините си очи и сви рамене.

— В момента говоря като твой брат, Мор. Видя какво направиха с хелветите. По-лесно ще е да яздиш мечка, отколкото да използваш сребърния си език пред новодошлите. Поне когато слезеш от мечката, все още можеш да бягаш.

— Има моменти, в които не мога да повярвам, че баща ни е един и същ — отвърна Морбен.

Арторат се усмихна.