Читать «Земя на славата» онлайн - страница 129

— Сега негова курва ли си? Е, поне е близо до твоята възраст — каза Юлий.

Тя го зашлеви и той инстинктивно разтърси главата й с ответен удар. Плесниците проехтяха почти едновременно.

Сервилия замахна и одра бузата му с нокти. Юлий изръмжа и пристъпи към нея. Беше заслепен от ярост. Сервилия го изгледа твърдо и гневът му го остави — опустошен, задъхан и изпълнен с горчивина. По брадичката му се стече кръв.

— Такъв си бил значи — каза тя.

Юлий видя, че устата й вече се подува, и го изпълни срам.

Тя се изсмя.

— Чудя се какво ли ще каже синът ми, когато се видите. — Очите й проблеснаха със злоба и Юлий тръсна глава.

— Щях да ти дам всичко, Сервилия. Всичко, каквото поискаш — каза тихо той.

Но тя му обърна гръб и излезе.

Брут вече беше прав. Октавиан и Домиций бяха с него и по лицата им Юлий разбра, че са чули всичко. Брут беше пребледнял, очите му бяха студени и Юлий неволно потръпна от страх.

— Удари ли я, Юлий? — попита Брут.

Юлий докосна разкървавената си буза и отвърна:

— Няма да обяснявам действията си пред теб, дори пред теб.

Брут хвана златната дръжка на меча, който беше спечелил. Домиций и Октавиан сложиха ръце на своите и направиха крачка напред, за да застанат между него и Юлий.

— Недей — изсумтя Домиций. — Отстъпи!

Брут откъсна поглед от Юлий и се втренчи в мъжете. Те го гледаха с омраза.

— Наистина ли мислиш, че можеш да ме спреш?

Домиций твърдо отговори на погледа му.

— Ако се наложи. Мислиш ли, че като извадиш меча си, това ще промени нещо? Това, което става между тях, не е твоя работа, както не е и моя. Не се меси.

Брут пусна меча. Отвори уста да каже нещо, после мина край всички и тръгна към конете. Скочи на седлото и препусна към портите на града.

Домиций избърса потта от челото си с ръка. Погледна Октавиан и видя. че е угрижен, сякаш беше притиснат между сили, на които не можеше да противостои.

— Ще се успокои, Октавиан, повярвай ми.

— Походът ще изцеди гнева му — допълни Юлий. Гледаше след приятеля си. Надяваше се да е така. Отново докосна бузата си и направи гримаса.

— Не е най-добрият спомен. Да вървим, приятели. Видях достатъчно от този град, за да ми държи влага доста време. Щом излезем през портите, ще сме свободни от всичко това.

— Да се надяваме — отвърна Домиций, но Юлий не го чу.

Яздеха в тръс към портата Квиринал. Брут ги чакаше в сянката й. Очите му бяха налети с кръв, изражението му бе смразяващо. Юлий спря до него и каза:

— Направих грешка, че се върнах при нея. — Гледаше го внимателно. Обичаше приятеля си повече от всеки на света, но ако ръката му посегнеше към меча, беше готов да срита коня, за да избегне атаката. Всеки мускул на краката му беше напрегнат за действие. Брут вдигна поглед.

— Легионите са готови за похода. Време е. — Очите му бяха студени. Юлий бавно си пое дъх, думите угаснаха в гърлото му. Каза само:

— Тогава да тръгваме.

Брут кимна и мълчаливо подкара през портите и навън по Марсово поле, без да поглежда назад. Юлий смуши коня си, за да го последва.

— Консуле! — чу се вик от тълпата.