Читать «Зелени години» онлайн - страница 186

Бъдещето е широко отворено пред него. Сухият шотландски адвокат, който толкова дълго разговаря с него, ще действува като негов опекун и съветник, като негов приятел. Вече няма никога да се върне в завода. В началото на новата учебна година следващия месец ще отиде в университета, ще живее в студентските общежития, с радост ще се залови с медицинските науки. Биология… практическа зоология… тези магически имена предизвикваха яркия цвят на бузите му. Вече долавя задушливия мирис на формалин и канадски балсам, вижда дългия ред цайсови микроскопи, всеки един с чудесните си имерсионни обективи, и един от тях ще бъде негов — напук на бедния мистър Смит, когото той ще се радва отново да види. Само като помислиш! Защо пък, ако има късмет, още първия семестър може да му разрешат дисекция на малка акула — mustelus canis.

Имаше достатъчно пари да завърши; малкото дългове, оставени от дядо, Маккелър ще покрие с не повече от двадесет лири. Ако у дома му говорят неприятни неща — тук изразът на лицето му става груб, — каза му да не обръща никакво внимание. Скоро завинаги щеше да напусне Луамънд вю.

Да, бъдещето му е открито и бляскаво. Рийд и Алисън може да заминават, но той също заминава… Ще им покаже, че не му е съдено да бъде неудачник. Чувствата му към Алисън малко се промениха, увлечението му стана по-сдържано. Може би в живота на великия зоолог няма място за жени? А може пък някой ден във Виена една известна примадона ще пее в главната роля на Кармен, а един сериозен знаменит лекар с лентичка в петлика и малка подстригана брадичка тихо ще влезе в ложата на авансцената.

Не, не, тези мечти принадлежат към времето на юношеството, което момчето е оставило зад себе си. Напред имаше работа… сериозна, да, славна работа в лабораторията.

Но, почакайте… още един миг накрая, една последна непоследователност на момчето, преди да го оставим. Минавайки по църковната улица, от дясната му страна се издига тъмната, презирана от него сграда на църквата „Светите ангели“. И той, този светъл дух вече не се нуждае от нищо в това място, което повече не го примамва. Храбро се бе съпротивлявал на всички хитрини на каноник Рош да го върне към него. Тъгата не го свали на колене… Мина времето, когато беше с капаци на очите, практически сега той бе на път да стане свободомислещ човек.

Но в този миг неочаквано го сграбчва и задушава една непреодолима сила. Запомнете — чел е всичко: от „Произход на видовете“ до „Животът на Исус“ от Ренан, смял се е над басните за Адамовото ребро, съгласявал се е с остроумния френски кардинал, чието име бе забравил, че християнството почива на един прелестен мит. Но надигналото се сега в него бе нещо, от което не ще може никога да е освободи, нещо, което ще го преследва до мига на смъртта му.

Изправени сме пред един спад на интереса от първа величина. Но се заклехме, независимо от всичко, да казваме истината. Още колко пъти в бъдеще този Робърт Шанън ще снове между апатията и разпалеността, ще се издига и отново ще се проваля, не можем да предскажем, както и не можем да кажем още колко често ще се помирява и ще се кара с онова същество, към което са устремени всички човешки пориви. Но факт е, че сега неудържимо почувствува необходимост да изрази възторга на душата си в кънтящата тишина на храма. Изведнъж усети, че благодарствената му молитва няма да иде напразно. И засрамен, той се спусна в тъмната черква.