Читать «Заемът» онлайн - страница 5
Бърнард Меламъд
Хлебарят, който беше слушал често тази история, дъвчеше, докато слушаше, къшей хляб.
Когато тя свърши, той захвърли кората от един самун. В края на историята Кобоцки си запуши ушите с ръце.
С очи, от които се лееха сълзи, Беси вдигна глава и подозрително започна да души въздуха. После изведнъж изпищя, втурна се към задната част на магазина и с вик дръпна вратичката на пещта. Плисна я облак пушек. Самуните бяха като тухли — черни, овъглени трупове.
Кобоцки и хлебарят се прегърнаха и въздъхнаха над загубената си младост. Целунаха се уста в уста и се разделиха завинаги.
Информация за текста
Bernard Malamud
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор
Издание:
Бърнард Меламъд. Говорещият кон
Профиздат, март 1988 г.
Редактор: Кръстан Дянков
Редактор на издателството: Георги Борисов
Техн. редактор: Марияна Иванова
Коректор: Катя Цонева
The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1945]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:28
1
Глаголът „имам“ на немски — инфинитив, минало време, минало причастие — Бел. пр.