Читать «Заемът» онлайн - страница 5

Хлебарят, който беше слушал често тази история, дъвчеше, докато слушаше, къшей хляб.

Когато тя свърши, той захвърли кората от един самун. В края на историята Кобоцки си запуши ушите с ръце.

С очи, от които се лееха сълзи, Беси вдигна глава и подозрително започна да души въздуха. После изведнъж изпищя, втурна се към задната част на магазина и с вик дръпна вратичката на пещта. Плисна я облак пушек. Самуните бяха като тухли — черни, овъглени трупове.

Кобоцки и хлебарят се прегърнаха и въздъхнаха над загубената си младост. Целунаха се уста в уста и се разделиха завинаги.

Информация за текста

Bernard Malamud

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

Издание:

Бърнард Меламъд. Говорещият кон

Профиздат, март 1988 г.

Редактор: Кръстан Дянков

Редактор на издателството: Георги Борисов

Техн. редактор: Марияна Иванова

Коректор: Катя Цонева

The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1945]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:28

1

Глаголът „имам“ на немски — инфинитив, минало време, минало причастие — Бел. пр.