Читать «Забавлявали се до смърт» онлайн - страница 3

— Тук Първи. Капитане, моля погледнете монитора си.

Вече съвсем ясно можеше да бъде различен номер върху корпуса на станцията. Цифрите бяха запазени доста добре, но по всичко останало личеше, че някога тя бе претърпяла големи сътресения.

— Идентифицирахте ли станцията, Първи?

Отговорът дойде след кратко мълчание.

— Тази станция е била изстреляна преди деветдесет и шест години към Малкия Магеланов облак.

— Какво?!… — почти извика Капитанът и след малко добави — В архива не е ли спомената авария?

— Корабът е аварирал в периферните области на Магелановия облак. Вероятно е претърпял принудително преминаване в конвенционалното пространство, след което изчезнал безследно.

— Тук Втори. Разрешете да се намеся, Капитане. Искам да обърна внимание на факта, че по това време вече е била в сила забраната на извънгалактичните, както и на колонизационните полети, така че вероятно това е по-скоро безпилотен апарат.

— За съжаление, всичката тази информация ни най-малко не хвърля светлина върху начина, по който сме се озовали толкова далече от проекцията на скока — каза Капитанът.

— Възможно е да става дума за двоен гравитационен удар — предположи Първият.

— Много добре знаем каква е вероятността за подобно събитие.

— Но все пак съществува такава.

— Да оставим това засега. Смятам да продължим с изследването на станцията и планетата до възстановяване на пълна готовност за завръщане.

10:22

— Сондите са готови за изстрелване, Капитане.

— Прието. Някакви новини от повърхността?

— Почти нищо ново. Както очаквахме, равномерно разположените куполообразни обекти имат изкуствен произход.

— Какъв е броят им?

— Около двадесет и две хиляди върху видимото полукълбо.

— Преминете към насочване на първата сонда по посока на станцията, а втората — към един от обектите на планетата.

— Слушам, Капитане.

Капитанът изпрати с поглед сондите, следейки внимателно движението им по екрана. Когато след няколко минути му бе докладвано за успешното им пристигане, той най-после можа да си отдъхне. Не беше регистрирана никаква активност. Опасенията относно възможно задействане на някаква защита се бяха оказали напразни.

— Първи — започна Капитанът, — смятате ли, че трябва да почакаме, преди да включим роботите за проникване в обектите?

— Не мисля, че е наложително. Присъствието ни със сигурност отдавна е забелязано от локаторите на станцията, а вероятно и на повърхността.

— Но защо така рязко бе прекъсната връзката между повърхността и станцията?

— Всъщност тя не е съвсем прекъсната. Просто интензивността на излъчването рязко спадна.

— Нещо по-специфично около самото излъчване?

— При прегледа на записите от предишните часове установихме, че информацията, носена от тези радиовълни е кодирана. Сега ефирът е изпълнен само с една и съща последователност от импулси, която за съжаление не можем да дешифрираме.

— Смятате ли, че като цяло проникването ще бъде напълно безопасно?

— Тъй вярно, Капитане.

— А Вие, Втори?

— Тъй вярно, Капитане.

— Започваме.

11:00

— Докладвайте за първа сонда.