Читать «Забавлявали се до смърт» онлайн - страница 6

— Корабът-майка по някакъв начин е станал причина за смъртта на колонистите при пристигането ни, така ли?

— Не съвсем. По-скоро бих го нарекъл повод. Всъщност колонистите до известна степен сами са предизвикали смъртта си. Краят на това поселение е бил предопределен още при създаването му.

— Какво искате да кажете? — учудено попита Капитанът.

— Тази колония се е развила по много ускорен път, илюстрирайки, ако мога така да се изразя, „тъмната“ страна на еволюцията — процесът на натрупване на организационни нива.

— Мисля, че навлизаме в сфера, която се намира извън нашата компетенция.

— Моля, изслушайте ме, все пак.

— Е, добре, разказвайте.

— Знаете, че живата материя винаги е образувала все по-големи организационни единици, започвайки от едноклетъчните, погълнали други самостоятелно живеещи прокариоти, превръщайки ги в свои органели, за да премине през колониите, съставени от самостоятелни, но образуващи едно цяло клетки, достигайки до комплексни съобщества на базата на сложно устроени индивиди. Всъщност това е един от двата пътя на еволюцията, водещ до привиден парадокс, ако сравним един самостоятелно живеещ бозайник с мравуняка. Взета поотделно, всяка мравка има по-просто устройство в сравнение с бозайника, но функционалната единица, каквато е мравунякът е по-жизнеспособна и независима от външни влияния.

— Опитвам се да намеря връзката с конкретния случай, но за съжаление не ми се отдава — с нескрита ирония въздъхна Капитанът.

— Мисля, че връзката е пряка. Това, което в най-голяма степен различава човека от останалия жив свят е фактът, че той е изградил още едно ниво на организация. При него, за разлика от всички други организми, не само всички индивиди са част от организационни единици, а всички индивиди са организирани помежду си.

— Не мога да не попитам отново, къде виждате връзката с това, което наблюдаваме тук?

— Работата е там — невъзмутимо продължи Вторият, — че човешкият вид никога не е имал друг избор за подобряване на взаимодействието между индивидите, освен усъвършенстването на средствата за комуникация. Дори би могло да се каже, че именно този стремеж винаги е бил основен двигател за неговия прогрес.

— Искрено се възхищавам на Вашата информираност, Втори — саркастично отбеляза Капитанът, — но не мисля, че разполагаме с достатъчно време за подобни теоретични разработки.

— Разрешете да довърша, Капитане.

— По-накратко, ако обичате.

— Опитайте се да си представите живота в света, който се намира под нас. Това е свят, в който не се случва нищо, способно да възбуди човешкото любопитство. Не само това, но дори е невъзможно да се изградят каквито и да било представи за света, колкото и да се взираме в това беззвездно небе. И така, единственият източник на събития и емоции е контактът с Другите. Но с какво се сблъскваме? Всички останали са плод на действието на една и съща объркана програма, дала им само оскъдни знания за управлението на заобикалящите ги уреди, но не и относно това как да започнат нормален живот извън куполите. Средство за контакт остава само ефирът. Вероятно много скоро този начин на общуване между абсолютно еднакви полуидиоти се е изчерпал и те са започнали да търсят нещо по-пълноценно. Единственото, с което са разполагали са били комуникационните средства и собствената им нервна система. Не им се е налагало да извървят дългия път от възникването на говора, през писмеността, до телекомуникацията. Те просто са направили следващата стъпка — директно свързване на нервните системи в мрежа. Но изглежда, че и този начин за доставяне на удоволствие съвсем скоро се е изчерпал. Тогава те са прибягнали до стимулиране чрез импулси, генерирани от кораба-майка, съпреживявайки така създадените „емоции“, осъзнали, че по този начин те се усилват. Изглежда, че те са разбрали нещо много важно — тази своеобразна наркомания трябвало да се провежда по схема, защото в противен случай всичко щяло да приключи твърде бързо.