Читать «За спасението на човечеството» онлайн - страница 2

Поръчах си още едно питие и чрез таен знак, който само аз си знам, наредих то да бъде записано на сметката на Менандър. Трудът, все пак, изисква отплата.

— Как точно се проявява този телеклуцизъм, Менандър? — попитах аз.

— В най-простата си форма и по начина, по който за пръв път го забелязах, той се проявява в лошото време винаги, когато пътувам. Не пътувам кой знае колко често, но когато тръгвам на път, вземам колата си, а когато правя това, вали. Няма значение каква е прогнозата, няма значение колко силно грее слънцето. Когато потеглям, облаците се сгъстяват, притъмнява и започва да пръска, а след това завалява като из ведро. Когато моят телеклуцизъм е в активирано състояние, температурите падат и започва да бие градушка.

Разбира се, аз внимавам да не постъпвам глупаво. Не шофирам в Нова Англия, докато март не се изниже. Миналата пролет пътувах до Бостън на 6 април и се изви първата снежна буря в историята на Бостънската метеорологична служба. Веднъж карах до Уилямсбърг във Вирджиния, на 28 март, като предполагах, че може би ще бъда пощаден няколко дни, имайки предвид, че навлизам в Дикси. Ха! В този ден Уилямсбърг бе покрит с двайсетсантиметров сняг, а местните жители се опитваха да го стрият между пръстите си и се питаха един друг какъв ли е този бял прашец.

Често съм си мислил, ако си представим, че Вселената е под личното управление на Господ, ще видим архангел Гавраил, който се втурва в божественото селение и извиква: „Свети Боже, две галактики са на път да се сблъскат и да предизвикат нечувана катастрофа“, а Господ му отговаря: „Не ме безпокой, Гавраиле, зает съм с пускането на дъжд върху Менандър“.

— Би могъл прекрасно да се възползваш от положението, Менандър — казах аз. — Защо не предложиш услугите си срещу баснословни суми като спасител от сушата?

— Мислил съм за това, но самата мисъл пресушава дъжда, който би могъл да се изсипе по време на пътуванията ми. Освен това, ако дъждът завали, когато има нужда от него, той вероятно ще предизвика наводнение.

А и не са само дъжд, задръствания по пътищата или изчезване на пътни знаци; има и безчет други неща. В мое присъствие скъпи предмети се трошат от само себе си или други ги изпускат без аз изобщо да се меся в това. В Батавия, щата Илинойс, работи усъвършенстван ускорител на частици. Един ден се провалил изключително важен експеримент поради напълно необяснимо разхерметизиране. Само аз знам (всъщност разбрах на следващия ден, когато прочетох за инцидента във вестника), че в момента случайно съм прекосявал покрайнините на Батавия с автобус. Разбира се, валеше дъжд.