Читать «За спасението на човечеството» онлайн - страница 5

Това му отне не десет секунди, а половин час — твърде неприятен половин час, в който Азазел ту пъшкаше, ту спираше и се чудеше дали самините ще го чакат.

Най-сетне свърши и това, разбира се, означаваше, че ще трябва да проверя какво е въздействието върху Менандър Блок.

При следващата ми среща с Менандър му казах:

— Ти си изцелен.

Той ме изгледа враждебно.

— Знаеш ли, че ме завлече със сметката за вечеря оня ден?

— Това е безспорно незначителен факт в сравнение с другия, че си излекуван.

— Не се чувствам излекуван.

— Хайде да се повозим заедно. Ти седни зад волана.

— Вече като че ли се заоблачава. Голямо излекуване!

— Карай! Нищо не губим.

Той изкара колата си от гаража. Един мъж, който в момента вървеше от другата страна на улицата, не се препъна в препълнената кофа за смет.

Менандър потегли. Светофарът не светна червено, когато го наближихме, а две коли, които се занесоха една срещу друга на пресечката, се разминаха успешно на прилично разстояние.

Когато стигнахме моста, облаците се бяха разнесли и ярко слънце грейна над колата. Но не и в очите му.

Когато накрая се прибрахме у тях, той се разрида без да се срамува от сълзите си и аз паркирах колата вместо него. Леко я одрасках, но не аз бях излекуваният от телеклуцизъм. При това можеше да бъде и по-зле. Бих могъл да одраскам собствената си кола.

През следващите няколко дни той ме търсеше непрекъснато. В края на краищата аз бях единственият, който можеше да разбере станалото чудо.

Той ми разправяше:

— Ставам да танцувам и нито една двойка не се препъва, не пада и не си чупи ключици. Мога да танцувам като пеперуда, откъснат от абсолютно всичко, без на моята партньорка да й прилошее, въпреки че беше яла твърде неразумно.

Или дори:

— Посетих един приятел в болницата, нещо, за което преди не можех и да мечтая, и в нито една от стаите, покрай които минавах, нито една интервенозна игла не изскочи от вена. Нито пък някоя подкожна пропусна да улучи подходящото място.

Понякога ме питаше съкрушено:

— Сигурен ли си, че ще имам шанс да спася човечеството?

— Абсолютно — успокоявах го аз. — Това е част от изцелението.

Но един ден Менандър дойде при мен страшно навъсен.

— Слушай — каза той, — току-що бях в банката, за да проверя банковата си сметка, която е намаляла, защото ти успяваш да се измъкваш от ресторантите преди да са представили сметката. Не можаха да ми дадат отговор, защото компютърът се повреди в момента, в който влязох. Всички бяха смаяни. Да не би изцелението да се е изпарило?

— Не може да се изпарява — казах аз. — Може би това няма нищо общо с теб. Може би е имало друг телеклуц наоколо, който да не е изцелен. Може и той да е влязъл в същия момент.

Но не беше така. Банковият компютър се повреди и в други два случая, когато той се опита да провери банковата си сметка. Неговата нервност за нищожни суми, за които бях пропуснал да се погрижа, беше доста некрасива от страна на един възрастен. Накрая, когато той минал покрай помещението, където се намирал компютърът, и той се повредил. Менандър дойде при мен в състояние, което бих могъл да окачествя единствено като паника.