Читать «За огледалото и камбаната» онлайн - страница 2
Лафкадио Хърн
Съществуват странни японски поверия за чудодейната сила на определен мисловен процес, загатнат, но не и обяснен от глагола
Невъзможно е да изчетете всичките шест хиляди седемстотин седемдесет и един тома будистки текстове, но с искреното си желание да го сторите ще заслужите толкова, колкото ако сте ги прочели… Това обяснение ще е, предполагам, достатъчно, за да се схване религиозното значение на
Магическият смисъл на думата не може да се разтълкува обаче без много и разнообразни примери. Ако направите сламено човече със същите подбуди, с които сестра Елена направила човече от восък, и в часа на Бика го заковете с дълги гвоздеи на дърво в горичката на някой храм и ако впоследствие човекът, когото сламеното човече изобразява, умре в страшни мъки, това би илюстрирало едно от значенията на
След като камбаната потънала в блатото, вече, разбира се, никой не можел и да се надява да я счупи. Но онези, които съжалявали за тази загубена възможност, удряли и чупели предмети — въображаеми заместители на камбаната, като с това се надявали да зарадват духа на притежателката на огледалото, предизвикало толкова неприятности. Една от тях била Умегае, известна в японските легенди с връзката си с Кадживара Кагесуе, самурай от рода Хейке. Веднъж, когато двамата били на път, Кадживара се оказал без пукната пара и в много тежко положение. Умегае си спомнила за камбаната от Муген-яма, взела бронзов леген, нарекла го, че е камбаната, и го заудряла, докато не го счупила, като в същото време викала колкото й глас държи: „Триста жълтици! Триста жълтици!“ Един гост на странноприемницата, в която двамата били отседнали, чул дрънченето и виковете й, попитал я защо прави това и като узнал причината, веднага дал на Умегае триста