Читать «За една престъпена клетва» онлайн - страница 3
Лафкадио Хърн
Разтреперана и обляна в сълзи, тя отговорила:
— Ако не ме пуснеш да си ида завинаги, ще умра!
За миг самураят останал безмълвен, като напразно се опитвал да разбере причината за неочакваното желание на младата си жена. А после, без да издава чувствата си, казал:
— Да те върна на родителите ти, без да си се провинила в нищо, е позор. Ако ми кажеш някаква причина, достатъчно убедителна, която да ми позволи да обясня достойно нашата раздяла, ще те пусна да си идеш. Но в противен случай няма да го сторя, защото името на моя дом трябва да остане неопетнено.
Тогава тя се видяла принудена да проговори и му разказала всичко от игла до конец, като добавила разтреперана от ужас:
— Сега вече тя ще ме убие! Ще ме убие!…
Макар да бил смел човек и да не вярвал в призраци, самураят останал повече от смаян. Но веднага му хрумнало едно просто и естествено обяснение.
— Скъпа моя — рекъл той, — сега си прекалено разстроена. Боя се, че някой ти е напълнил главата с глупави истории. Не мога да те отпратя само защото в този дом сънуваш кошмари. Но много съжалявам, че си страдала така силно в мое отсъствие. И тази нощ трябва да съм в замъка, ала няма да те оставя сама. Ще наредя на двама от приближените си да те пазят в стаята ти и така ще спиш спокойно. Те са истински мъже и зорко ще бдят над съня ти.
Самураят й говорел тъй загрижено и тъй нежно, че младата жена се засрамила от страховете си и склонила да остане при него.
3
Двамата оръженосци, оставени да пазят младоженката, били силни, храбри и добри мъже, опитни защитници на жени и деца. За да поддържат духа й, те я развличали с весели истории. Тя разговаряла до късно с тях, смяла се на простодушните им шеги и почти забравила за страховете си. Когато най-сетне си легнала, оръженосците се настанили в ъгъла на стаята зад един параван и започнали игра на
Но в часа на Бика тя пак се събудила със стон на ужас, защото чула звънчето… Било досами къщата и звънтенето му наближавало. Жената скочила, изпищяла, но никой в стаята не помръднал — наоколо царяла само тишината на смъртта, с всяка изминала минута все по-дълбока и по-зловеща. Ужасената младоженка се спуснала към своите пазачи, ала те седели пред дъската за игра неподвижни и втренчили един в друг изцъклени очи. Тя им изкрещяла, разтърсила ги, но те останали като замръзнали…
Впоследствие двамата обяснили, че чули звънчето, чули и писъка на младоженката, дори усетили как тя ги разтърсва, за да се събудят, но те не можели нито да помръднат, нито да издадат звук. Миг след това престанали да виждат и да чуват — черно було ги покрило и двамата потънали в безпаметен сън…
На разсъмване още щом прекрачил прага на спалнята, самураят съзрял на светлината на догарящата свещ обезглавеното тяло на младата си жена сред локва кръв. Двамата оръженосци все още спели, неестествено надвесени над дъската с недовършената игра. При вика на господаря си те скочили и опулили глупаво очи от страшната гледка на пода…
