Читать «За акробатите» онлайн - страница 2

— Затова пък не е сграда като сграда, а чудо на чудесата. Да гледаш, че да се ненагледаш. Има един прозорец на фасадата, дето — представяте ли си — не се разбира къде почва и къде свършва. Чудеса на архитектурата! Същинска революционна архитектурно-строителна храчка в лицето на отживелия стар свят!

Действително оригиналността на облика на новите студентски общежития не подлежи на никакво съмнение. Действително-прозорецът, който минава като непрекъсната лента през цялата фасада, поразява с архитектурната си смелост. Прозорецът разсича дългата външна стена от единия до другия край и цялата горна част на стената сякаш виси във въздуха. Архитектът, който е проектирал сградата, може да се каже, бе обърсал сопола на цялата история на архитектурата от Каин до наши дни.

Красивата революционна дързост на инженерите от „Сталстрой“ и особено свързаният с нея небивал преразход на остродефицитни строителни материали не можеше да не предизвика дълбок интерес у съответните органи.

Органите дойдоха, видяха как стоят нещата и от умиление им потекоха сълзи.

Че как да не се умилят? Инженер Валуев, строителят на студентския дом, наистина обърсал сопола на своите събратя архитекти—и живи, и вече покойници. Но за да го обърше, му е била нужна носна кърпа от стомана и бетон. С чудовищни размери и чудовищна стойност.

Външната стена не като че ли, а наистина виси във въздуха.

Поради това тя, външната стена, значи, естествено не може да носи никакъв товар, напротив, самата тя се крепи на вътрешните напречни стълбове чрез сложна система от двойно Т-образни железни греди.

И затова вътрешните стени са се превърнали в капитални, носещи.

И затова вътрешните стени се зидат с циментов разтвор, а външните — с хоросан.

И затова трегерите и плочите са от най-различен вид: железобетонни, гредоред, поставени на ребро дъски, железни греди и какво ли не щете още.

И затова съединението на тия трегери и плочи помежду им представлява нещо невероятно сложно и все не става и не става.

За да покажат смелостта на архитектурните форми, авторите на проекта на студентския дом са прехвърлили и надхвърлили всички най-високи норми за разход на остродефицитни материали, дори тия, отнасящи се за промишленото строителство. По разход на железни греди най-високите норми са надхвърлени със сто и двадесет и две на сто. По разхода на цимент — с двеста и осемдесет на сто. А по отношение на най-дефицитния материал — сортовата стомана, гениалните майстори-строители са достигнали седемстотин и осемдесет — почти осемстотин на сто преразход.

И само по тухлите не са изпълнили тия гении нормата. Изразходвани са само седемдесет и четири на сто от полагаемите се тухли. Тъй де, кой е тоя елегантен архитект, дето в днешно време ще вземе да ти строи с тухли? Та това е, ха, колко старомодно е това! Стомана и бетонец, бетонец и стъкло, стъкло и стомана, а наоколо шевици и дантелки от стомана — само така е прието да се обличат днес къщите, само така стават за пред хората.

Инженери и стопански дейци, ръководители на обекти, секретари на ядки, ударни бригади за борба с преразходите от сутрин до вечер тичат из града с изплезени езици, гледат да откопчат от нейде си десетина варела цимент, половин дузина стоманени греди. Като тичат, честичко минават край грандиозния строеж, край цяла гора стомана и железни греди. Но дори не поглеждат нататък. Обзема ги плахост. По всичко се вижда, че тук се гради някакъв нечуван гигант на тежката промишленост.