Читать «За автора и неговите музи» онлайн - страница 2

Оттогава музата започна да навестява от време на време автора. Диктуваше му нещо, преглеждаше го и отлиташе при други клиенти. А авторът се влюби в своята муза. Прощаваше закъсненията, бързането и нервността й. Впрочем както по-късно разбра, всички автори в един определен момент хлътвали по музите си, но това било любов-чисто платоническа, и в нея нямало нищо лошо.

Понякога авторът се опитваше да пише нещо и сам, но обикновено се получаваше рядка боза, казано на авторски жаргон.Докато разказите, продиктувани от музата, почти без никакви редакции бяха публикувани в най-реномираните издания. И той вече наистина се чувстваше като Автор.

Веднъж тя дойде при него, но се застоя повече от друг път. Беше някак си отнесена. Диктуваше му по два-три реда и се замисляше за нещо. Налагаше се дори Авторът да я подтиква, защото времето напредваше. Когато приключиха, музата седна на един стол и се отпусна уморено.

— Това е последният път, когато идвам при теб — каза тя с отчаян тон. — Съкращават ме. Това може да бъде работа само на Главната! Не знам къде ще си търся работа. Ако имаш нещо предвид?

Авторът се замисли за миг, после й каза да почака и хукна да търси телефон. Вече си беше създал доста връзки по редакциите. След малко се върна и й съобщи, че може да започне работа в едно издание, за което доста хора си точели зъбите. Музата видимо се зарадва, но пак си остана малко тъжна.

— Имам и друг проблем — най-после каза тя. — Като ме изхвърлят от работа, ми вземат и ведомственото жилище. Не можеш ли да ме настаниш временно в твоята стая. Не смея да питам другите автори. Повечето от тях са женени, пък останалите толкова са се възгордели, че…

Авторът нямаше нищо против. Предостави й цялото си легло, а той се настани с едно одеяло и възглавница на пода. Авторът си помисли в този момент, че по-голямо щастие не би могъл да поиска от живота. Кой друг творец можеше да се похвали, че е спал с музата си. Незабравима нощ…

Минаха дни, месеци… Авторът и Ния, така се казваше музата, сключиха граждански брак, получиха панелна гарсониера в един от крайните квартали и дотук всичко беше добре. Само дето музата вече не беше муза, а редактор в едно младежко списание. И вече не можеше да го вдъхновява, можеше само да редактира старите разкази на Автора. Впрочем той насъбра всички свои творения и набързо издаде първата си книга, после втора, трета… Но това не го топлеше особено. Искаше му се Ния отново да му диктува своите шедьоври. На всичко отгоре един ден бившата муза го зарадва, че е бременна. И авторът се чудеше да се радва ли, или да плаче. Тя също. И двамата искаха да станат още по-известни и популярни в своите среди. Той желаеше поне да поддържа голямото"А" пред титлата си, а тя да стане Редактор, и то не какъв да е, а Главен. И изведнъж детето… От приятели и познати знаеха, че дойде ли бебето, край на всякаква кариера. Двамата сериозно обсъдиха въпроса, поскараха се няколко пъти и още толкова пъти се сдобряваха, докато накрая решиха да го оставят. Все щяха да намерят начин да го гледат и да си правят кариерата едновременно. Нали все пак имаше баби и дядовци.