Читать «Жътваря» онлайн - страница 55

— Ще действаме така, сякаш са въоръжени.

— Добре. — Той вдигна пушката.

Въпреки че не го искахме и никой от нас не го смяташе за редно, трябваше да влезем с изключителна предубеденост, както е известно в терминологията на нашия занаят, или с прости думи — да стреляме, за да убиваме. Тези хора не бяха международни терористи, нито дори вражески войници, а само шайка бандити. Убиването им беше крайност при дадените обстоятелства. Както Ринк ми напомни снощи, вече нямахме разрешение да убиваме никого. Действията ни нямаше да бъдат оправдани, а щяха да бъдат предумишлено убийство.

— Не, Ринк, не можем да го направим. Ще бъдеш ли доволен, ако само се отбраняваме? — предложих.

Бремето се смъкна от плещите ни и бих се заклел, че станахме една глава по-високи.

— Добре. Ще стреляме само когато се налага. В останалите случаи ще бъде ръкопашен бой.

— Хубаво — отвърна той и отново долепи ухо в края на найлоновата завеса. Вдигнатият му палец показа, че няма промяна в обстановката.

— Влизаме!

Ринк дръпна настрана завесата и пристъпи в коридора. Следвах го отблизо.

Объркването е резултат от продължително бездействие, което неочаквано се оживява. Тримата мъже на стълбището бяха хванати да ловят мухи, бръкнали в кутия с бисквити и със смъкнати панталони, каквито и асоциации да предизвиква сцената във вас. Внезапната поява на двама въоръжени мъже беше посрещната със стъписване и мълчание. След това обаче те бързо преминаха към действие.

От плетения стол вляво скочи мъж. На коленете му имаше пушка с къса цев и той посегна към нея. Ринк насочи двуцевката си към другите двама. Решението за мен беше лесно. Замахнах встрани с лявата си ръка и го ударих по носа. Човекът се върна на мястото си и столът изскърца пронизително. Фактът, че не вдигна инстинктивно ръце към счупения си нос, означаваше, че е изгубил съзнание. Пушката му падна на пода и аз я ритнах надалеч.

След като им показахме какво можем, другите двама се вразумиха и не предизвикаха ловната пушка на Ринк. Застанаха като безмълвни статуи, докато им заповядахме да се приближат. Хукнах по стълбите и се отправих нагоре. Ринк каза нещо. Познавах го добре и сигурно беше смешно, но никой не се засмя. Тишината бе последвана от тупване и тътрене на крака и предположих, че е приложил в действие съвета ми за ръкопашен бой.

На втората площадка нямаше движение. Пристъпих на слабата светлина, проникваща от горния етаж, насочих зиг-зауера напред и се запромъквах. Привикналите ми със сумрака очи потърсиха следващия ред стъпала. Ринк се качваше след мен и реших, че е безопасно да продължа. Лоша преценка. Човек трябва да допуска всичко. Постъпих глупаво.

Може би бях позабравил някои неща. Трябваше да проверя коридора вляво. Докато вървях по стълбите, зад мен се отвори врата и се чу глас:

— Кой си ти, по дяволите?

— Ченгета в къщата — извика друг.

Имах отлична подготовка в ръкопашен бой по метода на капитан Феърбейрн. Пропуснах да спомена обаче, че бях обучен и във въоръжения му метод, известен като стрелба в цел. Също като ръкопашния бой този метод се основава на принципа на незабавно и инстинктивно действие. Прицелваш се и стреляш. Лесно.