Читать «Жътваря» онлайн - страница 18

Терминалът с климатик ме подведе. Излязох на дъжда. Бях свикнал с валежите, но лепкавата влага ме блъсна в лицето като горещ парцал.

Измокрен от дъжда и облян в пот под дрехите, аз тръгнах към поршето на Джаред Рингтън и изкривих физиономията си в гримаса за поздрав към едрия мъж. Не го бях виждал от две години. Ринк натисна копче и страничното стъкло се спусна.

— За какво ти е толкова много багаж, Хънтър? — попита той и кимна към двете ми пътнически чанти. — Месец ли смяташ да останеш?

— Колкото е необходимо.

— Нямам нищо против.

— Ще ме поканиш ли да се кача или трябва да стоя на дъжда цяла нощ?

— Стига да не направиш петна върху тапицерията.

Огледах поршето и после мокрите си дрехи.

— Може би е по-добре да взема такси.

— И още как. Качвай се. Хвърли чантите си отзад… ако се поберат. Инак ще трябва да ги държиш на коленете си. Проблемът с тези красавци е, че нямат багажник.

— Нямат много място.

— Не съм си купил порше заради възможността му да побира много багаж.

— А да завърташ главите на младите госпожици, а? — Вмъкнах се в колата и притиснах втората чанта до гърдите си.

— Да, но откровено казано, не свалям толкова много мадами като със стария си пикап — засмя се Ринк. — Може би трябваше да си взема превозно средство с място за дюшек отзад.

— Вероятно момичетата, които се опитваш да сваляш, предпочитат някое добро момче вместо кандидат за частен детектив Магнум.

— Частният детектив Магнум? Това е много старомодно, Хънтър.

— Да, също като мустаците ти.

По-рано Ринк винаги беше гладко избръснат, а сега над устата му се мъдреше нещо като космата гъсеница. Той се погледна в огледалото за обратно виждане.

— Какво им е на мустаците ми?

— Приличаш на порнозвезда от седемдесетте години на миналия век.

Той се засмя невъзмутимо.

— Да, казвали са ми го. Но наистина притежавам качествата на порнозвезда от седемдесетте години.

— Мечтай си, Казанова. Не забравяй, че съм те виждал под душа.

— Е, да — съгласи се Ринк, — но забравяш какво причинява стресът от битките. Оная ти работа се свива от адреналина.

— На мен не ми влияе — заявих, докато поршето се отделяше от тротоара.

— Бедата е там, че на теб нищо не ти влияе като на нас, простосмъртните. Понякога съм се питал дали знаеш какво е страх.

— Не се тревожи. Много пъти съм се плашил до смърт.

— Не ти е личало.

— Страхувал съм се, Ринк, но не съм го показвал.

Включихме се в магистрала, която отиваше на запад.

— Обадих се тук-там — каза той, когато се отправихме към Тампа. — Говорих с един стар приятел от Литъл Рок. Ти не го познаваш. Харви Лукас. Бивш военен. Добър човек. Работих с него по време на „Пустинна буря“. Случайно го срещнах няколко години по-късно и оттогава поддържаме връзка. Той се поразрови.

— И какво откри?

— Не много. Проучва само от един ден.

— Все ще ми бъде от помощ.

— Ходил е при онази жена, Луиз.