Читать «Жътваря» онлайн - страница 105

Каин не им обърна повече внимание и заплува, теглейки Телфър и ценния му товар. Двамата стигнаха до стълбата на друга закотвена яхта, когато въздухът около тях стана адски горещ. Тувал бутна Джон под водата и го последва. Яхтата на Карсън експлодира във въртящо огнено кълбо, което разпръсна вдигащи пара парчета метал и дърво из пристанището.

31

— Занасяш се.

Ринк се беше подпрял на предния капак на черно-бялата патрулна кола на Шерил Баркър.

Бяхме спрели до глинест насип в началото на долина, на чието дъно се мержелееха покриви на къщи сред тучна зеленина. Преобладаваха палми и шинуси. Птици пееха и размахваха крила в небето над нас.

Шерил Баркър бе избрала мястото за неофициалната среща, защото се намираше на половината път от жилищата ни. Чух несвързано бъбрене и писъци на деца и предположих, че е време за игра в някой парк, скрит сред дърветата. Мигът беше сюрреалистичен. Ние говорехме за смърт и унищожение, а десетки деца се смееха и викаха радостно някъде под нас.

Баркър, жена с лунички на лицето и къса гъста коса, поклати глава.

— Не се занасям, Джаред. Носи се във въздуха. Огненото кълбо в Марина дел Рей е заслуга на добрия ти приятел Джон Телфър.

Ринк ме погледна и аз безучастно свих рамене. След глупостите, които чух по компютъра на Харви, да не говорим за последвалите новини по телевизията и радиото във взетата под наем кола, не се изненадах, че последното зверско престъпление също е приписано на Джон Телфър. Той, изглежда, бе изместил Осама бен Ладен като злодей в Западното полукълбо.

Баркър беше висока почти колкото Ринк, но беше слаба и фина и изглеждаше дребна в сравнение с едрия ми приятел. Стоеше, затъкнала палци в колана си, също като стрелец от Дивия запад.

Ринк се обърна, изгледа я от главата до петите и забеляза безупречно чистата й полицейска униформа.

— Още ли не са те направили детектив?

— Не, но скоро ще се явя на изпитите. Има кратък период на изчакване и дълга колкото ръката ми опашка преди мен — отвърна тя.

— Мислех, че полицията в Лос Анджелис веднага ще вземе човек с твоите заслуги. Господи, та ти вероятно си разследвала повече от половината отдел „Обири и убийства“, взети заедно.

Устните й се изкривиха в странно оформена иронична усмивка.

— Изглежда, времето ми в отдел „Убийства“ на Кралската полиция в Хонконг не се брои за много тук. — Баркър повдигна кокалестите си рамене и платът на ризата й леко се надипли. — Това е като всичко друго, Джаред. Непрекъснато трябва да се доказваш. Няма такова нещо като бързо издигане до върха, що се отнася до полицията в Лос Анджелис.

— Все някой трябва скоро да се вразуми — предположи Ринк.

— Да ти кажа право, не бързам. Доволна съм и да обикалям в черно-бяла патрулна кола, и да седя зад бюрото. Ако ме повишат, хубаво. Ако не, ще бъда щастлива да ритам топките на групови изнасилвачи и да съставям актове за дребни нарушения на възрастни дами, които карат в погрешната лента на магистралата. — Баркър наведе глава и изтърси въображаема прашинка от черната си риза. — Харесва ми униформата. Не виждам защо е толкова важно да се върна към цивилните детективи.