Читать «Животът е по-добър от смъртта» онлайн - страница 2

— Чезаре Монталдо — измърмори той, като печално пое чадъра и го повдигна, за да могат и двамата да се скрият под него.

Ета Олива беше с високи токове и почти една глава по-висока от него.

Тръгнаха бавно по една алея с влажни кипариси към вратите на гробището и Ета се опитваше да скрие от него колко дълбоко поразена е от разказа му, поради което не можа да скалъпи поне някакъв съчувствен коментар.

— Траурът е тежка работа — каза Чезаре. —

Ако хората го знаеха, щеше да има по-малко смърт.

Тя въздъхна с лека усмивка.

Отсреща на улицата имаше кафене с маси под опънатия сенник. Чезаре й предложи едно кафе или може би сладолед.

Благодари му и искаше да откаже, но тъжното му,сериозно изражение я накара да промени решението си. и те пресякоха улицата. Водеше я внимателно за лакътя, а с другата ръка държеше здраво чадъра. Каза, че й е студено и влязоха вътре.

Той си поръча едно еспресо, а Ета се спря на парче торта, което учтиво ядеше на малки хапки с вилицата си. Пушейки цигара, той заразказва за себе си. Гласът му беше плътен и говореше добре. Каза, че бил журналист на свободна практика. По-рано работел в държавно учреждение, но работата била отегчителна и затова, отвратен, я напуснал, въпреки че скоро щели да го повишат в завеждащ. „Щях да завеждам скуката.“ Сега си играел с мисълта да замине за Америка. Имал брат в Бостън, който го канел на гости за няколко месеца, за да реши дали да се пресели окончателно. Братът мислел, че може да се уреди Чезаре да имигрира през Канада. Обмислял идеята, по не можел да се реши да се откаже от този начин на живот заради другия. Струвало му се, че ще му бъде тежко да не може да отиде на гроба на жена си, когато почувства нужда да го стори.

— Знаете как е — каза той. — С някого, когото сте обичали...

Ета затършува в чантичката си за носна кърпа и докосна очите си.

— А вие? — запита я той съчувствено. За своя изненада тя започна да му разказва историята си. Въпреки че я бе разказвала често на свещениците, не бе го правила с никой друг досега, дори с приятелка. Но я разказваше на този непознат, защото й се струваше, че е човек, който ще я разбере. И ако по-късно съжалеше, какво значение щеше да има след като си е отишъл?

Призна му, че се е молила за смъртта на съпруга си.

Чезаре остави чашата с кафето и с цигара между устните си седеше, без да поема дим, докато тя говореше.

Армандо, каза Ета, се влюбил в някаква братовчедка, дошла в Рим от Перуджа да търси работа. Баща й предложил да живее у тях и Армандо и Ета, след като обмислили всичко, решили да я приемат за известно време. Щели да пестят наема, за да си купят на старо телевизор, на който да гледат „Остави или повтори“, телевизионната игра на въпроси и отговори, която всеки в Рим гледа в четвъртък вечер, и по този начин да си спестят неудобството да чакат покани и да ги приемат от съседи, които не обичат. Братовчедката дошла, Лаура Ансалдо, едро, хубаво, осемнайсетгодишно момиче с гъста кафява коса и големи очи. Спяла на канапето в хола, била сговорчива и помагала в кухнята преди и след вечеря. Ета я харесвала, докато един ден забелязала, че Армандо е полудял по нея. Тогава се опитала да се отърве от Лаура, но Армандо заплашил, че ще си отиде, ако закачи момичето. Един ден Ета се върнала от работа и ги заварила голи в брачното им легло. Крещяла и плакала. Нарекла Лаура долна курва и се заклела, че ще я убие, ако не напусне моментално къщата. Армандо се разкаял. Обещал да върне момичето в Перуджа и още на следващия ден я качил на влака на централната гара. Но раздялата с нея не могъл да понесе. Станал нервен и бил нещастен. Една събота вечер се изповядал и за първи път от десет години се причастил, но вместо да се успокои, започнал да желае момичето още по-силно. След седмица казал на Ета, че ще отиде да вземе братовчедка си, за да я доведе в Рим.