Читать «Животът е по-добър от смъртта» онлайн - страница 5

Чезаре кимна и си тръгна, но и след като си отиде, Ета продължи да се тревожи. Беше неспокойна, не можеше да определи настроението си и остана по-дълго от обикновено на гроба на Армандо, когато отиде там на следващия ден- Обеща си да не се вижда повече с Чезаре. През следващата седмица стана малко стисната.

Журналистът дойде отново почти цял месец по-късно и Ета застана на вратата по начин, който подсказваше, че не възнамерява да го кани вътре. Беше си представяла как прави това в случай, че отново се появи. Но Чезаре, с шапка в ръка, й предложи да се поразходят. Предложението й се стори толкова скромно, че се съгласи. Тръгнаха по Виа Новентана, Ета с високите си токове, а Чезаре небрежно бъбрещ. Беше с малки лачени обувки и пушеше, докато се разхождаха.

Беше вече началото на декември, по-скоро късна есен, отколкото зима. Тук-таме по дърветата висеше все още по някое листо, топла пара висеше и във въздуха. Известно време Чезаре говори за политическото положение, но след едно еспресо в един бар на Виа Венти Сетембре, на път за къщи поде темата, която тя се надяваше да избегнат. Беше сякаш внезапно изгубил спокойствието си, неспособен да потисне онова, което бе възнамерявал да каже. Гласът му стана настойчив, движенията — нетърпеливи, тъмните му очи — тревожни. Макар да я изплаши, тя не можа да направи нищо, за да предотврати избухването му.

— Синьора — каза той, — който и да е мъжът ви, вие с нищо не му помагате, като се подлагате на такова покаяние. Най-доброто, което можете да направите, за да му помогнете, е да заживеете нормално. В противен случай той ще продължи да страда двойно, веднъж за нещо, в което се е провинил, и втори път за несправедливото бреме, което вашият отказ да живеете му налага.

— Аз се покайвам заради собствените си грехове, а не за да го накажа — беше прекалено объркана, за да каже нещо повече и смяташе да се прибере безмълвно вкъщи и да затръшне входната врата в лицето му, но се чу да казва припряно:- Ако станем интимни, ще бъде като прелюбодеяние. Ще изневерим на мъртвите.

— Защо става така, че виждате всичко наопаки? Чезаре беше спрял под едно дърво и едва не подскачаше, докато говореше: „ТЕ — ТЕ ни изневериха. С ваше извинение, синьора, но истината е, че жена ми беше свиня. Вашият мъж е бил свиня. Оплакваме ги, защото ги мразим. Нека поне достойно да приемем фактите.“

— Стига — изстена тя и продължи бързо напред. — Не казвайте нищо повече, не искам да слушам.

— Ета — каза Чезаре пламенно, следвайки я, — това е последната ми дума, след което ще си отрежа езика. Запомни само това. Ако сега лично всевишният съживи Армандо и направи така, че той да продължи земния си път, тази вечер той ще лежи в кревата на братовчедка си.

Тя се разплака. Продължи да върви разплакана, осъзнаваща истината в думите му. Изглежда Чезаре бе казал всичко, което искаше да каже, държеше я нежно за ръката, дишаше тежко и я изпрати обратно до апартамента й. Пред входната врата, докато тя се опитваше да измисли как да се отърве от него, как да приключи с всичко това, без да чака нито секунда, той повдигна шапката си и си отиде.