Читать «Живот след живота» онлайн - страница 8

Не след дълго се намерил един младеж, в когото Анна се влюбила безумно и — най-важното — повярвала в искреността на неговите чувства. Родителите й били против: младежът изобщо не бил от знатен род, произлизал от еснафското съсловие, а не бил и богат, дори напротив. Анна твърдо настоявала на своето и казвала, че ще се омъжи за него каквото ще да става — дори да я лишат и от наследство, и от зестра, че за любовта им няма прегради и нищо няма да им попречи да бъдат щастливи. Думите й се оказали пророчески, баща й, когато научил, че Анна и младежът тайно са се венчали, лишил непокорната си дъщеря от зестра и наследство и я оставил без копейка. Младият съпруг от нежен и любящ начаса се превърнал в злобен ожесточен грубиян. Анна се опитвала да го увери, че тяхната любов е над меркантилните интереси и финансовите обстоятелства, че двамата ще работят и ще живеят скромно, но щастливо. В отговор мъжът й я сграбчил за ръката и я повлякъл към огледалото. „Каква любов, ма? — крещял той с пяна на устата. — За каква любов ми говориш? Погледни се само! Наистина ли си въобразяваш, че човек може да обикне от сърце такава като теб? Ами че ти ставаш само да плашиш децата! Човек може да те сънува само в страшен сън! Повдига ми се, щом те погледна. Бях готов да те търпя само заради парите на баща ти! А без тези пари не си ми притрябвала. Ако искаш да остана с теб, върви при баща си, падни в краката му и го моли да промени решението си.“ При тези негови думи Анна грабнала една кристална ваза и с всички сили я запратила по огледалото, в което се отразявали съпругът й, побелял от ярост и злоба, и самата тя, бледа, с издължено конско лице, прекалено дебели устни и малки безцветни очички. В тази секунда тя разбрала, че най-красиви в това отражение са обиците на ушите й. От удара огледалото се счупило, парчетата се пръснали по пода. Анна вдигнала ръце, изтръгнала обиците от ушите си и запокитила украшенията на пода.

От този ден тя се поболяла, а след месец се удавила в реката, на чийто бряг се издигала къщата.

А родната сестра на Анна благополучно се омъжила, като донесла на съпруга си огромна зестра, и му родила две дъщери и трима синове, единият от които по-късно се оказал побъркан… Родовото проклятие на Румянцеви-Лобанови продължавало да ги преследва.

През 1917 година обитателите на имението Николское-Томилино емигрирали в Европа. Но дали всички са заминали? Съвременниците твърдели, че не всички са го направили. И днес има сериозни основания да смятаме, че потомци на обременения с проклятието род живеят на нашата земя, която през последния половин век се нарича град Томилин. Живеят и през две-три поколения раждат душевноболни деца.

А сега нека се върнем към загадъчните убийства, извършени в нашия град. Двете жертви редовно са посещавали имението, което потомците на Румянцеви-Лобанови вероятно смятат за своя собственост, незаконно отнета им от болшевиките. От ушите и на двете са били изтръгнати обици. И в двата случая върху труповете са намерени счупени огледала.