Читать «Живот след живота» онлайн - страница 11

Тези радостни мисли я спохождаха всяка сутрин, когато се събуждаше. Зараждаха се в още спящия мозък и донасяха няколко мига еуфория, но щом главата се отърсеше от остатъците сън, тъгата налягаше Настя.

Вече цял месец, откак се пенсионира. Да, да, излизаше, че тя, която бе свикнала да се смята за младо и не твърде опитно момиче, е отслужила повече от двайсет и седем години, към които прибавиха и половината време от обучението й в юридическия факултет на университета, така че се получиха трийсет години без няколко месеца безупречна служба. Но не това беше най-важното. Най-важното беше, че през юни 2010 година тя щеше да навърши петдесет, че беше полковник от милицията и за да продължи да работи, ще трябва да напише рапорт с молба да удължат срока на службата й. Добре ще е, ако утвърдят рапорта. Ами ако не го направят? Настя си представи какво унижение ще трябва да изпита, когато чете отказа, резолиран върху рапорта й. Официално ще й заявят: „Вече не сте нужна, изработили сте ресурса си и сега нямате място сред нас, вървете си и направете път на младите“.

Само от тази мисъл на Настя Каменская й прилошаваше. Тя реши да не чака съдбовната дата и да напусне по-рано, по собствено желание. Началникът й не я уговаря да остане, пък и работата с него не изглеждаше сладка като мед; предишният началник — младият Болшаков с умните очи — отдавна беше повишен и на негово място дойде обикновен среден чиновник, дълбоко убеден, че кокошката не е птица, а жената не е човек.

Настя напусна. Подаде оставка. Получи пенсионно удостоверение. И започна радостно да предвкусва как сега ще има много време да спи, да чете, да гледа телевизия, да се грижи за мъжа си, да му вари супи и да му пече пържоли, да пере, да глади и да чисти жилището. Ала нищо такова не се случи.

Тя си отспа за три дни. Не й се четеше. По телевизията нямаше нищо за гледане, само токшоута, напомнящи повече махленски сборища, и сериали, които бяха започнали толкова отдавна, че беше невъзможно човек да схване нещо от заплетените им сюжети. Опитите да стане добросъвестна домакиня безславно се провалиха, защото Настя, нали нямаше нито опит, нито навици, правеше всичко несръчно, глупаво и бавно, така че Льошка губеше търпение, пращаше жена си „да си почине на дивана“ и сам довършваше всичко. Той трябваше да работи, нужен му бе компютърът и тишина, затова безделничещата вкъщи съпруга чисто и просто му пречеше. Не беше лесно всеки да се усамоти: гарсониерата беше тясна и за да не пречи на мъжа си, Настя се свираше с книгата си в кухнята, а Алексей се чувстваше неудобно, задето тя седи там и скучае. Стараеше се да я развеселява, предлагаше й да гледат заедно някой филм или да излязат да се поразходят, да отидат на гости у родителите на Настя или у брат й… и Настя разбираше, че той е готов да жертва работата си, само и само тя да се чувства добре. И от това й ставаше още по-тъжно и горчиво. На никого не е притрябвала. Не е нужна на „Петровка“, откъдето я отпратиха с облекчение, защото се освободи полковнишка длъжност за по-млад офицер, не е нужна вкъщи, защото пречи на Льоша да работи* Тя е стара, наработила се и негодна за каквото и да било кранта.