Читать «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)» онлайн - страница 6

— Сезонът не е подходящ за подобно плаване. Писмото на Великия го потвърждава. След пет дни от североизток ще ни връхлети буря.

— Така е, Балбе, но аз съм човек с късмет.

Цезар наистина беше човек с късмет. Дори когато всичко се объркаше, този вълшебен късмет в последния момент проработваше и го спасяваше. Всъщност Цезар сам изковаваше късмета си благодарение на непоколебимото си желание за успех. Сякаш му бе достатъчно да прецени какво точно трябва да стане, и вече беше в състояние да диктува волята си на естествените и свръхестествените сили. Изминалата година се беше превърнала в най-опияняващото, най-окуражаващото преживяване в целия живот на Балб, който следваше Цезар из цяла Испания. Кой би си помислил, че Цезар ще се довери на атлантическите ветрове, за да изненада варварските племена, които винаги са гледали на океана като на непробиваема защита? Но ето, че римляните не се уплашиха. Корабите отплаваха от пристанището на Олизипон и скоро след това легионите връхлетяха врага. След това дойде пътешествието до далечния Бриганций, където ги чакаха баснословни съкровища. Местното население за пръв път се сблъскваше с непознат народ и само за няколко месеца възприе влиянията на средиземноморската култура. Как се беше изразил Цезар? Не го правел заради златото, а заради мисълта, че разширява римската власт. Какво толкова ги отличаваше тези римляни, малоброен народ, пръкнал се от едно нищо и никакво градче, застанало по пътя на солта из Централна Италия? Кое им позволяваше да помитат всичко пред себе си? Не беше подходящо да ги оприличиш на стихийна морска вълна; по-скоро бяха като мелничен камък, който бавно и търпеливо смила всичко под тежестта си. Римляните никога не се отказваха.