Читать «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)» онлайн

Колийн Маккълоу

Колийн Маккълоу

Жените на Цезар

Част III: Божествената Юлия

6

От май 60 г. пр.Хр. до март 58 г. пр.Хр.

До Гай Юлий Цезар, проконсул в Далечна Испания, от Гней Помпей Велики, триумфатор, писано в Рим, на майските иди, по време на консулството на Квинт Цецилий Метел Целер и Луций Афраний:

Е, Цезаре, оставям това писмо на грижата на боговете и ветровете с надеждата, че първите ще вдъхнат на вторите необходимата мощ, за да получиш вестта достатъчно бързо. Други също ще ти пишат, но аз единствен имам възможност да заделя средства, с които да заплатя на най-бързия кораб, за да отнесе писмото ми до теб.

Добрите люде са скръстили ръце и градът се разпада пред очите ни. Бих могъл да се примиря с управление, доминирано от добри люде, ако поне вършеше някаква работа. Но нашите добри люде са се зарекли само в едно: да не си мръднат пръста за нищо, но упорито да пречат на всички, които желаят да свършат поне нещо.

Успяха да отложат триумфа ми чак до последните дни на септември и се справиха доста умело. Обясниха пред народа как съм извършил толкова много услуги на Рим, че ми се полагала честта да проведа своето триумфално шествие на рождения си ден! Не ми оставаше друго, освен да стоя девет месеца на Марсово поле. Това, което най-много ме смущава, е причината да се държат така с мен: според техните разбирания самият факт, че съм получавал толкова често специални поръчения, ме превръщал в опасност за държавата. Според тях целта ми била да се провъзглася за римски цар. Това са пълни глупости! Но дори след като знаят, че говорят глупости, те пак не се уморяват да ги повтарят.

Мисля, Цезаре, мисля и не мога да проумея логиката им. Ако нашето общество се опира на солиден стълб, това е Марк Крас. Искам да кажа, да речем, че аз съм едно пиценско парвеню, да приемем, че наистина искам да се провъзглася за цар; но Марк Крас? Защо и той става мишена за стрелите им? Той не представлява опасност за добрите люде; та нима той самият не е, кажи-речи, един от тях? Има старо потекло, радва се на огромни богатства, със сигурност никога не се е държал като демагог. Крас е безобиден! И го казвам, въпреки че не го обичам, не съм го обичал и няма и да го заобичам. Съвместното ни управление преди време беше за мен, все едно съм си легнал под едни завивки с Ханибал, Югурта и Митридат едновременно. През цялата година той само в едно се стараеше: как да съсипе образа, който успявах да си изградя в очите на народа. И все пак Марк Крас не представлява опасност за Сената.

Предполагам, питаш какво са сторили добрите люде на Марк Крас, за да ме превърнат в него защитник? Ами създадоха истинска политическа криза, ето това направиха. Всичко започна, когато цензорите сключиха договорите за откупуване на данъците от моите четири източни провинции. Е, вината е в голяма степен на самите публикани! Като видяха колко плячка съм донесъл със себе си от Изток, направили груби изчисления и решили, че Изтокът е неизчерпаема златна мина. Затова и на наддаването за договорите се предложиха съвсем нереалистични цифри. Обещаваха на хазната милиони сестерции годишен доход, без да крият амбициите си да лапнат поне още толкова за себе си. Естествено цензорите предпочетоха най-високите предложения. Това се изисква по задължение.

Но съвсем скоро Атик и останалите плутократи си дадоха сметка, че парите, които са се задължили да платят на хазната, не могат да се покрият. Колкото и да скубят публиканите, моите четири източни провинции не са в състояние да платят толкова данъци.

Както и да е, Атик, Опий и неколцина други отишли при Марк Крас и го помолили да се обърне с петиция към Сената. В петицията се настоявало сключените договори по откупуването на данъците от Изтока да бъдат анулирани и цензорите да сключат нови на основа две трети от първоначалните суми. Е, Крас се съгласи и представи своята петиция. Навярно не е и сънувал, че добрите люде ще решат — и ще успеят — да убедят целия Сенат да отговори с едно твърде „НЕ“. Но точно това се случи. Сенатът твърдо отказа.

Да си призная, в първия момент бях доста доволен; беше такава радост за окото да гледам как Марк Крас буквално се смалява пред очите ни. Колкото и да са му дълги рогата, нашият добър стар вол стоеше като ударен от мълния. Но след това си дадох сметка що за глупав ход бяха сторили добрите люде и престанах да се смея. Изглежда, бяха решили най-сетне да покажат на конниците, че всичко се командва от Сената, че само сенатът може да управлява Рим, а конниците следва да си мълчат. Е, сенаторите могат да се самозалъгват колкото си искат, че управляват Рим, но ние с теб знаем, че не е така. Ако римските делови среди не могат да водят печеливша търговия, Рим е обречен.

След като сенатът произнесе своя отказ по исканията на Марк Крас, публиканите от своя страна отказаха да платят и една сестерция на хазната. Представяш си каква буря настана! Смея да предположа, че публиканите са се надявали по този начин да принудят Сената да се съобрази с исканията им, цензорите да обявят нови търгове и тогава всички участници в предишните ще предложат много по-ниски суми. Но добрите люде контролират Сената, затова и той все така отказва да отмени сключените договори. Намираме се в безизходица.

Крас понесе жесток удар — и пред сенаторите, и пред конниците. Той е бил говорител на конническото съсловие от толкова отдавна, че през ум не му е минавало някой ден да му откажат това, което иска. Особено когато искането му е било напълно коректно и общественополезно.

А кого, мислиш, добрите люде успяха да превърнат в техен говорител в Сената? Не друг, а доскорошния ми шурей Метел Целер! В продължение на години Целер и по-младият му брат Непот бяха мои най-лоялни поддръжници. Но откакто се разведох с Муция, двамата са се превърнали в мои най-заклети врагове. Честно казано, Цезаре, човек ще си помисли, че преди Муция не е имало друг развод в цялата римска история! Освен това имах всички основания да се разведа с нея, нали? Тя ми изневеряваше. Докато аз воювах на Изток, тя прекарваше времето си с Тит Лабиен, мой клиент при това! Как се очакваше да постъпя? Да затворя очи и да се правя, че нищо не знам, само защото Муция е сестра на Целер и Непот? Е, нямаше как да си затворя очите. Но по начина, по който Целер и Непот се държат оттогава насам, излиза, че аз съм изневерявал на жена си! Да се разведа с прескъпата им сестрица? Богове, каква непростима обида!

Оттогава двамата непрекъснато ми създават тревоги. Не знам как са успели, но дори намериха нов съпруг за Муция, с достатъчно знатно потекло и обществено положение, та се внуши на обществото, че тя била онеправданата! И кого мислиш хванаха? Моя квестор Скавър! Тя би могла да му е майка. Е, почти. Скавър е на трийсет и четири, а Муция — на четирийсет и седем. Страхотна двойка! Е, доколкото съм забелязал, двамата ги свързва едно — липсата на интелект. Доколкото съм чувал, Лабиен искал да се ожени за любовницата си, но братята Метели се оказали крайно несговорчиви. И накрая честта се паднала на Марк Скавър, който ме забърка навремето в онази каша с евреите. Носят се слухове, че Муция била бременна, което се превръща в още едно позорно петно върху името ми. Да пукне дано, докато ражда.

Имам си все пак една теория защо добрите люде напоследък се държат толкова глупаво и безотговорно. Заради смъртта на Катул. Щом си отиде той, самозабравилите се сенатори попаднаха в мрежите на Бибул и Катон. Представяш ли си: да умреш само защото не са ти дали най-напред думата по време на заседание! Но Катул точно това направи. И остави цялата фракция в ръцете на Бибул и Катон, които не притежават единствената му положителна черта — способността да направи разлика между враждебното отношение и политическото самоубийство.

Имам и друга теория относно това защо Бибул и Катон се нахвърлиха върху Крас. Катул беше понтифекс и съответно остави празно място в колегията. Луций Ахенобарб, зет на Катон, държеше да го заеме. Но Крас се оказа по-бърз и уреди жреческата длъжност за сина си Марк. Това беше смъртна обида за Ахенобарб, особено след като в колегията няма друг Домиция Ахенобарб. Колко забавно! Между другото аз съм вече авгур. Но не станах по-симпатичен в очите на Катон, Бибул и Ахенобарб! Защото покрай мен Ахенобарб загуби още едни избори, и то за доста кратко време.

Собствените ми планове — да раздам земя на ветераните си, да издействам ратификация на договорите, които сключих на Изток, и така нататък се провалиха. Струваше ми милиони, за да купя консулския стол на Афраний. За съжаление той се оказа много по-добър войник, отколкото политик, но за Цицерон и тези, които му слушат брътвежите, Афраний бил чисто и просто един танцьор. Всичко това, защото на пиршеството по случай встъпването си в длъжност той толкова зле се напи, че накрая влезе с танцова стъпка в храма на Юпитер. Доста неудобно за мен самия, след като всички знаят кой е дал парите за избора му и с каква цел — да имам свой човек, който да контролира Метел Целер. Но Афраний се справя толкова зле, че Целер сам управлява.

Когато през февруари Афраний най-сетне представи моите искания пред Сената, Целер, Катон и Бибул успяха да съсипят всичко. Стигнаха дотам, че за да омаловажат постигнатото от мен на Изток, довлякоха Лукул, който отдавна се е отдал на пълно усамотение и вследствие прекомерната употреба на опиати се е видиотил. Искаше ми се със собствените си ръце да ги удуша! Всеки ден се укорявам, задето постъпих според закона и разпуснах войската си; да не говорим как се излъгах да разпределя плячката още в Азия: Катон все повтаря, че не било моя работа да се разпореждам с плячката без съгласието на хазната, разбирай Сената. Когато му напомних, че изключителният ми империум ме упълномощава да решавам всичко както намеря за добре от името на римския народ, той ме обвини, че съм си издействал извънредния империум по незаконен начин, тъй като гласуването е било проведено в плебейското събрание, а не в народното. Пълна безсмислица, но сенаторите възторжено го аплодираха!

През март всякакви дискусии по моите въпроси бяха прекратени. Катон подложи на гласуване искането си в Сената да не се обсъжда какъвто и да е проблем, докато не се реши спорът около откупуването на данъците, и идиотите го подкрепиха! Макар да знаеха много добре, че именно Катон пречи да се намери решение на спора с данъците! В резултат оттогава досега в Сената не се е обсъждало нищо. Щом Крас повдигне въпрос за спора с откупвачите, Катон се впуска в своите безкрайни празнословия, а сенаторите го гледат в устата!

Ей това съвсем не мога да го разбера, Цезаре. Какво изобщо е постигнал Катон през живота си? Той е само на трийсет и четири години, досега не е заемал никакъв висш държавен пост, като оратор е жалък, всички знаят, че е жалък позьор, но по неясни причини назначените отци са приели за свята истина, че от Катон по-неподкупен човек на света няма, следователно дайте да му се възхищаваме. Толкова ли не разбират, че при наличието на Катоновата интелектуална немощ неподкупността води до трагични резултати! Колкото до Бибул, и за него разправят, че е неподкупен. Двамата все повтарят, че били заклети врагове на всеки, който стърчи над останалите. Похвална цел. Като изключим очевидния факт, че някои хора стърчат над останалите просто защото са по-способни. Ако всички е трябвало да бъдем равни, щяхме да бъдем и създадени еднакво. Но ние не сме еднакви и това е факт, с който всеки би трябвало да се съобразява.

Накъдето и да се обърна, Цезаре, ме лаят кучешките физиономии на политическите ми противници. Толкова ли не могат да проумеят глупаците, че армията ми може да е разпусната, но войниците ми се намират в Италия? Ако ги призова, те ще се втурнат да ми помагат. Пак ти повтарям, много се изкушавам да ги повикам. Завладях Изтока, удвоих приходите на римската хазна, постигнах всичко както си е по реда. Защо тогава всички са срещу мен?

Както и да е, стига съм се оплаквал. Всъщност ти пиша заради проблемите, които очакват теб.

Всичко започна с твоите главозамайващи доклади, които засипваха ден след ден Сената: чудесно проведен поход срещу лузитаните и калаиците, планини от злато и съкровища, целесъобразно усвояване на провинциалните данъци и установяване на обществен мир, увеличен десетократно добив на сребро, олово и желязо, облекчения за градовете, които навремето Метел Пий наказа — добрите люде навярно са прахосали цяло състояние по шпиони, които да те хванат в лъжа. Но засега поне не са успели да те уличат в нищо, а ако се вярва на хорските приказки, няма и да успеят. Не само ти, но и никой около теб не може да бъде упрекнат в превишаване на правомощията; напротив, жителите на Далечна Испания редовно изпращат благодарствени писма, задето законът наказва виновните и възмездява невинните. Старият Мамерк Принцепс Сенатус — между другото той не е добре със здравето напоследък — се изказа пред Сената в смисъл, че твоето управление на провинцията трябва да служи като образец, а добрите люде дори не можаха да му възразят. Така още повече ги заболя!

Всички в Рим знаят, че ти ще бъдеш първият консул. Дори ако забравим, че и досега винаги си печелил най-много гласове, напоследък популярността ти неимоверно се увеличи. Марк Крас обикаля осемнайсетте центурии и обещава, че още щом седнеш на консулския стол, веднага ще разрешиш проблема с данъците. От което заключавам, че Крас отсега разчита на твоите услуги за в бъдеще — и е сигурен, че ще ги получи.

Е, и аз имам нужда от услугите ти, Цезаре. И то в по-голяма степен от Марк Крас! Той е заложил единствено името си, докато на мен са ми нужни земи за ветераните и ратификация на договорите, които сключих на Изток.

Разбира се, има голяма вероятност вече да си поел по пътя към дома — Цицерон например е убеден в това, — но нещо ми подсказва, че си като мен: решен да останеш на място до последния момент.

Добрите люде току-що нанесоха своя голям удар, Цезаре, и пак се показаха доста хитри и изобретателни. Всички кандидати за консулския пост трябва да обявят своето желание най-късно до юнските нони, нищо че изборите ще се проведат според обичая пет дни преди квинктилските иди. Целер, Гай Пизон, Бибул (който самият е кандидат за консулство, но си стои на сигурно в Рим; доста си приличат с Цицерон — и двамата не изгарят от желание да рискуват здравето си в някоя далечна провинция) и останалите подкрепиха Катон, когато прокара своя Сенат консулт, определящ срока за представяне на кандидатурите; повече от четирийсет дни преди изборите, вместо традиционните двайсет и пет.

Някой им е прошепнал, че ти пътуваш със скоростта на вятъра, защото прибягнаха и до още една уловка — ако случайно се явиш в Рим преди юнските нони, Целер пожела от Сената отсега да насрочи дата за твоя триумф. Не скъпеше хвалебствия за това, каква чудесна работа си свършил като провинциален управител. След което предложи да проведеш своя заслужен триумф на юнските иди! Всички намериха идеята за превъзходна, затова предложението мина без проблеми. Да, очаква се ти да триумфираш осем дни след крайния срок за кандидатиране за изборите. Чудесно, нали?

Затова, Цезаре, ако все пак се добереш в Рим преди юнските нони, ще трябва да помолиш Сената да ти позволи да се явиш на изборите задочно. Не можеш да прекосиш померия, за да предложиш лично кандидатурата си, защото така все едно се отказваш от империума си и съответно няма да можеш да проведеш триумфа си. Нека допълня, че Целер изрично напомни на сенаторите закона на Цицерон, според който на кандидатите за консулство се забранява да участват в изборите задочно. Любезно предупреждение според мен на добрите люде, че няма да уважат молбата ти да се кандидатираш „ин абсенция“. Хванали са те за топките, както ти сам се изрази навремето, а следователно са ме хванали и мен. Ще се постарая да разубедя овцете в Сената — ама те защо изобщо слушат хора, които не могат с нищо да се похвалят — да ти позволят да се кандидатираш задочно. Доколкото знам, Крас, Мамерк Лепид и мнозина други имат същите намерения.

Най-важното е да пристигнеш в Рим преди юнските нони. Богове, дали ще успееш, дори ветровете да отведат моя кораб възможно най-бързо до Гадес? Надявам се вече да се намираш някъде по Домициевия път, пратил съм и сухопътен куриер, който да те пресрещне, в случай че вече си тръгнал.

Трябва да успееш, Цезаре! Имам жестока нужда от помощта ти, дори не ме е срам да си го призная. Навремето успя да ме измъкнеш от една изключителна заплетена ситуация, без да нарушаваме закона. Това, което имам предвид, е, че ако не успееш този път да ми помогнеш навреме, ще се наложи да събера войниците си. Не искам да се стига дотам. Ако го допусна, историята ще ме запомни като втори Сула, а погледни как всички в днешно време го ненавиждат. Никак не е приятно хората да те мразят, нищо че Сула точно от това никога не се е притеснявал.