Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 39

В този момент по улицата се зададе едно такси. Майкъл го спря, качи се, тръшна вратата и замина. Кейт остана сама. Постъпката му я смая.

Изживяла първоначалния шок, тя се огледа — намираше се на непозната улица. Едва ли щеше да намери обратния път.

Един мъж се приближи и я заговори.

— Не, не — извика тя, клатейки глава и продължи по-нататък.

Не разбра какво искаше той, но се досети. Представи си как изглежда — облечена в скъпа рокля, манто, разрошена коса, размазан грим — сама жена в такъв вид през нощта в Париж…

Стана й страшно. Избягваше тъмните ъгли и улици. Те бяха безлюдни и пусти в този късен час. Безкрайните витрини с решетки, от които проникваше слаба светлина, не разсеяха уплахата й. Внезапно забеляза патрулираща полицейска кола. Опита се да я спре, но колата изчезна в нощта. Никога досега Кейт не се беше озъртала така отчаяно за такси. Ядосана и ужасена, тя тръгна по уличката. Страхуваше се, кого ли ще срещне из непознатия град. В джоба си нямаше пукнат франк.

Неонова реклама на бар привлече вниманието й. Влезе и попита дебелия барман, който почистваше масата, за телефон.

— Не… не! — отвърна той.

Кейт напразно се опита да си спомни някоя дума на френски. Преобърна пак джобовете си за пари, но напразно.

Барманът равнодушно сви рамене. Един от клиентите го заговори, изваждайки няколко монети. Съдържателят подаде една от тях на мис Донели.

— Благодаря! Мерси! — каза тя.

В указателя откри телефонния номер на хотела. С трепереща ръка пусна монетата и набра.

— Хотел „Морис“ — прозвуча глас от телефонната централа.

— Мосю Тед О’Мейли, моля — каза Кейт.

— Ало… Тук хотел „Морис“!

Изглежда не я чуваха. Разклати слушалката, но връзката прекъсна.

Тя изтръпна. Отиде до непознатия, който беше й помогнал.

— Улица „Риволи“?

Мъжът започна да обяснява нещо, но установи, че девойката не го разбира. Сложи ръка на рамото й и слезе от високия стол до бара. Чак сега тя забеляза, че единият му крак е сакат. Куцукайки, той излезе навън, като й направи знак да го последва. Пред заведението беше паркиран мотор.

— Благодаря — изненада се Кейт, но не се осмели да откаже на поканата му да я откара.

Качиха се и потеглиха.

— Хотел „Морис“ — извика тя в ухото му, докато пътуваха.

С голяма радост и облекчение забеляза хотела. След минути спряха пред входа и Кейт сърдечно се сбогува със своя спасител.

Непознатият закопча каската си, махна й с ръка и отпътува, усмихвайки й се. Мис Донели изчака, докато мотоциклетът се изгуби от очите й и влезе в хотела.

Единствен свидетел на завръщането й, портиерът погледна изумено, когато Кейт мина край него. В асансьора тя не се сдържа и се разплака. Никому не би разказвала в подробности, какво й се бе случило. Не вярваше, че Майкъл е способен да я изостави, да извърши подобна низост — и то през нощта в непознат град…

Когато отвори вратата на стаята си, тя изживя следващия шок.

На леглото лежеше Майкъл, като разглеждаше скиците от нейната папка и пушеше.

— Вече се завърна? — погледна я той. — Скъпа, бих желал да ти се извиня. Прихвана ме внезапен гняв. Не ме провокирай по този начин.