Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 38

— Здравей, Кейт! Чакам те отдавна.

— Майкъл?! Как попадна тук?! — свлече се тя на близкия стол.

— Обясних на камериерката, че ме очакваш и влязох.

— Получи ли писмото ми?

— Да. Затова пристигнах.

— Но аз го написах преди няколко седмици!

— Знам, знам… Имай малко търпение! Не ми бе лесно с Диана…

— Видях! — иронично подхвърли тя. — Бяхте по-скоро влюбени, отколкото пред развод!

— Разбери ме правилно! Това е само игра. Съобразявам се с адвокати, пари…

— Парите винаги са подходящо извинение.

— Диана е способна да провали кариерата ми. Малцина биха могли да се издържат само с рисуване. Не мога да захвърля всичко и да се откажа от сегашното си положение.

Говореха на висок глас и Тед можеше да ги чуе. Сигурно още не бе заспал. Кейт предложи да продължат разговора си навън. Облече набързо едно манто върху вечерната си рокля и излезе. Докато напускаха хотела, не размениха нито дума.

— Къде беше досега? — попита я Майкъл, преди да тръгнат без посока из тъмните улици.

Гласът му звучеше настойнически и това я подразни.

— Не те засяга. Споменала съм в писмото, че…

— Ха! Съмняваш се в любовта ми към теб? Е, вече съм свободен. Не исках да ядосвам Диана, тъй като семейството й е влиятелно в Ирландия.

Кейт не можеше да повярва, че е била увлечена по този мъж. Беше доволна, че не бе имала интимни връзки с него. С поведението си той непрекъснато я разочароваше.

— Няма смисъл, Майкъл, — каза тя. — Осъзнах, че досега съм се заблуждавала. Не си подхождаме и няма да се оженя за теб, даже да се разведеш.

— Как си позволяваш да говориш така след всичко, което направих за теб?

Търпението й се изчерпа:

— Нищо не си направил за мен — сърдито тропна тя с крак.

— А стипендията? Настоящата работа? Елегантните дрехи, които носиш — всичко това дължиш на мен. От самото начало ти ме използва като трамплин.

— Не си ми помагал за работата — възрази Кейт. — Сама я намерих.

— Не ме карай да се смея! Притиснала си Тед, като си използвала името ми.

Чашата преля. Как се осмеляваше да й държи подобен тон! С всяка своя дума изопачаваше истината.

— Получих отличие, утвърдих се в работата си и затова съм в Париж. Кой кого притиска!? Оставяш ме сама в Дъблин, изчезваш с жена си в Америка, връщаш се и…

— Не е вярно — прекъсна я Майкъл.

… идваш при мен във Франция, обиждаш ме и се надяваш да ме спечелиш — продължи тя. — Всичко свърши. Завинаги и окончателно!

Очевидно той не я слушаше.

— Майкъл, да забравим миналото. Ти беше много за мен, но вече не съм малкото момиче, което познаваш от остров Гърнзи.

Неволно Кейт си спомни за Тед — усмивката, блестящите му очи, мускулестото тяло… Само да беше тук и положението щеше да изглежда другояче. В отношенията й към Майкъл никога не се породи страст. Те дори бяха по-скоро плод на въображението й. Една мечта, която не се осъществи.

— Съжалявам! — каза тя. — Не можем ли да останем приятели?

— Не — последва груб отговор.