Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 12

— Не е честно! — прекъсна го Кейт. — Тази странна игра още от самото начало целеше да се разприказвам.

— Всичко е ясно! Лични интереси се крият зад привидните грижи за щастието на сестра ви. Желаете да наложите волята си — както кажете, така да стане! Да, но без мен!

Светкавично Тед я хвана за ръката и заканително заяви:

— Обещахте ми, мис Донели! Няма да се измъкнете така лесно. Получавам винаги това, което търся, ясно ли е?

— Пуснете ме! — изохка Кейт. — Причинявате ми болка!

— Държа да отговорите на моя въпрос!

Тя освободи ръката си, рязко отдръпвайки се от него.

— Можете да ми го зададете!

— Обичате ли Майкъл?

— Да — отвърна му, като гледаше през страничния прозорец.

След кратка пауза Тед отново я попита:

— Сигурна ли сте?

— Не смятам да отговарям допълнително — навъси се Кейт.

— Но аз отговорих на втория ви въпрос!

— Колко великодушно от ваша страна. Е, играта свърши! От мен няма да чуете нищо повече.

Тед О’Мейли я прихвана за раменете, привличайки леко към себе си.

— Не отговорихте, защото не знаете, какви са чувствата ви към Майкъл. Мисля, че ако попаднете в ръцете на друг мъж, бързо ще разберете, че с Догън не ви е провървяло.

Преди Кейт да се осъзнае, той се надвеси над нея и впи устни в нейните. Тед я целуваше с цялата си страст, докато съпротивата й постепенно отслабна и тя отстъпи на натиска му.

След целувката се почувства отмаляла и малко объркана.

— Да се връщаме — промълви тя.

Тед мълчаливо запали двигателя и включи на скорост. Явно, не беше в настроение, но й беше безразлично дали той се ядосваше на нея или на себе си. В бъдеще трябваше да стои далеч от него. Донякъде бе вече изпаднала в известна зависимост, но от друга страна, пък винаги можеше да напусне работа, ако обстоятелствата го наложеха. Той живееше наблизо, но едва ли би се натрапил на семейство О’Конър заради нея.

Когато стигнаха в града, Тед заговори:

— Съжалявам за случилото се.

— Не ме интересува личния ви живот. Аз съм само една ваша служителка и желая да остана такава.

— Да си останете такава? — повтори той със сериозен израз на лицето. — Съгласен съм!

Тед настоя да посетят работните помещения. Не й беше до срещи. Трябваше да остави добро първоначално впечатление при запознанството с бъдещите си колеги, а нямаше самочувствие.

Влязоха в просторно помещение със зелени стени. Върху бюро, недалеч от вратата, разнасяха аромата си рози, натопени във ваза, а на дълги маси бяха разхвърляни гранчета и платове във всевъзможни цветове.

— Това съвсем не е всичко, което притежава фирмата за туид „ОМЕЙЛИ ДОГЪН“ — заяви Тед, като улови Кейт за ръката, при което тя се дръпна рязко. — По дяволите! — изруга той, отстъпвайки крачка назад. — Ако смятате да се държите така, когато съм близо до вас, по-добре не започвайте работа!

— Какво очаквате от мен? — блеснаха сините й очи.

— Интересен въпрос — засмя се самодоволно Тед, но играта на въпроси и отговори свърши и не желая да се занимавам отново с нея.