Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 10

Той понечи да я последва, но Лаура го покани да седне на дивана, защото се притесняваше от скромната си кухня.

Кейт се поуспокои и взе формулярите. Беше доволна, че имаше с какво да се занимава, докато Лаура домакинства. Попълвайки бланките, в съзнанието й отново изплува споменът за Майкъл. Действително той беше романтична натура и в това отношение Тед имаше право. Как й се възхищаваше професор Догън, когато я видя в синята дантелена рокля… Жалко, че не си спомняше думите му — те бяха истинска поезия. Незабравима остана нощта под звездите, продължителният обяд… Разговаряха за модерната живопис, пиха кампари, а после Майкъл я скицира върху картата с менюто — единственият й спомен от него.

— Какво има? — прекъсна мислите й гласът на Тед.

Кейт го погледна смутено. Той седеше на дивана и пиеше чая, сервиран от Лаура. Това, което я учуди, бе, че той не съблече коженото си яке.

— Имайте още малко търпение… Всичко е наред.

Като попълни документите, Кейт отиде в стаята си, за да се приготви. Постави си руж, пудра, подсили грима си със сенки за очи, червило и блясък за устни.

Помисли малко и облече нови дънки с широк колан, дебел син пуловер и си обу къси ботушки.

Беглият поглед в огледалото повдигна пониженото й самочувствие. Нямаше да се изложи пред Тед — изглеждаше като фотомодел.

Видът й действително му направи впечатление, но той не го показа, а заговори припряно:

— Най-после! Тръгваме ли? Благодаря за чая, Лаура!

— За мен бе удоволствие, Тед.

Сияейки, Лаура ги придружи до входа. „Кейт ще успее!“ — в това беше сигурна.

Кейт изпита неволно облекчение, като съзря паркираната пред къщата кола — елегантен спортен лотос, сребърен металик. Очакваше, че ще пътуват в лимузината с шофьор, а това й действаше потискащо.

— Е, мис Донели — заговори Тед, включвайки двигателя, — не бъдете мрачна. Защо мълчите?

Тя не можа да се сдържи и даде воля на възмущението си:

— Знаете ли, поведението ви преди малко беше почти невъзпитано. Как не се сетихте да съблечете якето си!

Все пак домът на Лаура не е крайпътно заведение. Непроумявам отношението ви спрямо нея. Нямаше да се учудя, ако й бяхте дали и бакшиш!

Тед недоумяваше, но гласът му не издаде никакво смущение:

— С Лаура се разбираме отлично. Познаваме се от години и сме добри приятели.

— Да, но в нейната къща не сте шеф, а гост. Толкова ли е трудно да се разбере?

В този миг й мина през ума, че Лаура работи при него. Всъщност посещението му беше почти служебно и се отнасяше до нея самата.

„Всичко е толкова деликатно — помисли си Кейт. — По-добре да си бях затваряла устата!“

— Виновен съм! — призна неочаквано той. — Наистина съжалявам, не исках да обидя Лаура. Дойдох при вас. Да се извиня ли?

— Не! — отвърна Кейт със задавен глас. Имаше чувството, че й се подиграва.

— Тя много ви цени и държи на вас. Предполагам, че не е обърнала внимание на случилото се.

— За разлика от вас, нали? Явно не си падате по мъже с кожени якета! Освен това якето е хубаво! — развесели се Тед.

— Да, добре ви стои.

Колата напусна града. Разстоянията между къщите ставаха все по-големи. От двете страни на пътя се простираха зелени ливади.