Читать «Ема» онлайн - страница 3
Иван Вазов
— Да ви се изповядам. Извадих го из албума ви един ден, когато бях у вас… Прощавайте за тази непристойна постъпка, откраднах лика ви, за да го пратя на мама, за да види колко сте обожаема. Тя ми повърна образа ви, ето с кои думи… — Кàреков продължи да чете майчиното си писмо по немски: — „Ема е хубава като ангел на портрета, дето ми пращаш с писмото си; ти казваш, че и душата й е такава добра и хубава, реши… Аз ще прегърна с радост моята първа мила снаха…“
— Вижте какви безумности си позволих да мечтая…
Ема взема писмото от ръката му, взря се в изчетените редове и зафана да чете нататък доста свободно по
Кàреков грабна писмото от ръцете на Ема и скокна прав. Той мислеше, че сънува, той не вярваше чувствата си.
— Български! — извика той в изступление, — български! Вие, Емо, знаете да четете и да разбирате български! Вие не знаехте нито дума, нито буква български!… За бога, сънувам ли? Кажете ми?
— Не сънувате. От шест месеца се залисвам… уча се български — продума девойката.
— Скришно от мен? Тайно?
Ема клюмна с глава.
После пришушна:
— Аз обичам всичко българско, аз искам да стана българка.
— Емо! — извика Кàреков и без да знаят как момъкът и момата си подадоха напред главите, приближиха лицата си, слепиха в страстна цалувка устните си.
Под това движение лодката замърда и се залюшка галено.
Няколко лодки, що минуваха по-близо, спряха с любопитство пред тая необикновена сцена от любовен възторг.
Гледаха я и Алпите от хоризонта.
Когато излязоха на набрежието, Кàреков и госпожица Тилщайн, тясно фанати под ръка, запътиха се през гъстия върволяк на алеята, без да чуват, без да сещат нещо наоколо си, погълнати единствено от океана на щастието си и на любовта си… Те право отиваха при професора Тилщайна.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4195]
Последна редакция: 2007-11-17 00:00:00
