Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 243
Анди Макдермът
— Откъде се появиха? — зяпна Нина.
— Някой трябва да се е обадил на пожарната. Норвежците сигурно искат да знаят на кого да лепнат глобата за неизправни пожарогасители, заради които такава голяма част от собствеността на Кристиан Фрост е прецакана. — От високоговорителя на хеликоптера се чу глас.
— Говориш ли норвежки? — попита Чейс.
— Не разбирам и дума.
— Нито пък аз. — Чейс вдигна с усилие ръце: — По-добре да го направиш и ти. Със сигурност не искаш да те застреля някой скандинавец.
— Всъщност не. — Тя вдигна едната си ръка, докато с другата го поддържаше. Бузата й още бе прилепена към неговата. — Еди?
— Какво?
Тя го целуна.
— Благодаря ти, че ми спаси живота. Отново.
Той отвърна на целувката й.
— Аз ти благодаря, че спаси моя. — Той се ухили с редкозъбата си усмивка.
Нина се усмихна и двамата се целунаха още веднъж.
Епилог
Нина отвори вратата на апартамента и уморено влезе вътре. Всичко изглеждаше така, както го беше оставила преди няколко седмици.
Тя пусна наръч писма на кухненския плот и напълни чайника. Дори не можеше да си представи какво е станало с продуктите в хладилника след толкова време. Може би трябваше да изхвърли всичко и просто да го зареди отново.
Включи кафеварката, отиде до дивана и се отпусна на него. Апартаментът внезапно й се стори едновременно познат и странен, в съзнанието й изплува забравен спомен.
Едва ли можеше да изрази с думи усещането, че отново си е у дома. След всичко преживяно отново се намираше в Ню Йорк, вкъщи, сякаш нищо не се беше случило.
Само дето не беше истина. Тя беше открила Атлантида — и я беше загубила отново. Имаше написаната човешка история, но не можеше да покаже нищо от нея.
Протегна се и докосна медальона си, поправяйки се мислено. Не можеше да покаже нищо от нея… освен знание и удовлетворение, че човешката история ще продължи. Налудничавият план на Фрост беше спрян, всичките му изследвания за вируса — унищожени. Тя се обърна и погледна през прозореца светлините на Манхатън. Запита се дали милионите, милиарди хора, които той беше планирал да убие, щяха да научат някога колко близо са били до унищожение.
Вероятно не. Първо се намеси норвежкото правителство, после и НАТО, за да стане ясно, че истинската цел на фондация „Фрост“ би трябвало да остане дълбоко засекретена.
Нина се протегна на дивана, докато чакаше кафеварката, след това отиде до кухнята. Взе си една чаша, след това започна да рови за буркана с кафе. Къде ли го беше оставила?
Нещо цопна на плота до чашата и я накара да подскочи. Тя се обърна.
На вратата стоеше Чейс в бойното си кожено яке. Все още изглеждаше като пребит, но беше красив по свой уникален начин. Усмихна се.
— Вземи от тях — каза той и посочи към чаените пакетчета, които току-що бе хвърлил на плота. — Мисля, че ще ти се отразят по-добре от кафето.
— Еди! — Нина бе едновременно щастлива и изненадана. Тя погледна към входната врата. Всички ключалки бяха непокътнати. — Как влезе?
— Имам си мои начини — отвърна той и се ухили по-широко. — Хайде, док… Нина — поправи се бързо той. Двамата се прегърнаха и се целунаха.
