Читать «Една грешка на Мегре» онлайн - страница 5

— Господин комисар…

— Признай, ти казвам!… Признай, че под претекст да вземе някакво лекарство си я отровил… После, тъй като все още не умирала, си избягал като подлец…

— Господин комисар…

Мегре забравяше източния вятър, който караше хората навън да вдигат яките на балтоните си и метеше мръсотиите на града. Той виждаше отново младото момиче с удължено лице, с мъртви очи, с тънки устни, което никога не бе се радвало на добро здраве и което този човек бе наврял в тоя сутерен, за да продава порнография на разни старци.

— Признай, негодник такъв…

— Кълна ви се, господин…

— Не се кълни! Признай!

— Ще съжалявате за всичко, което вършите в този момент…

Това беше сполучлив довод, който можеше окончателно да изкара Мегре от кожата му.

— Какво казваш?

— Казвам, че ще съжалявате… Вие се лъжете… Злоупотребявате със силата си…

— Какво казваш?…

— Вие злоупотребявате…

— И смееш да говориш така след писмата на тази хлапачка?… Смееш да твърдиш, че не си бил неин…

Бога ми, ей сега ще го цапардоса. Юмрукът му беше във въздуха, когато телефонът иззвъня.

— Ало!… Вие ли сте, господин комисар… Тъкмо получаваме заключенията на съдебния лекар след аутопсията… Ало!…

Лабри, прилепен о стената, стоеше неподвижен. Мегре, раздразнен, изрева в телефона:

— Слушам!…

И се сдържа да не удари…

— А?… Какво?…

А от другия край на жицата се чуваше гласът на сержант Люка:

— Да… Както ви казах…

Мегре сложи слушалката като автомат. Изведнъж бе разбрал. Изглежда, че се бе излъгал, но не му беше нужно много време, за да осъзнае това.

— Доволен съм, че ви виждам по-спокоен… — има̀ нещастието да произнесе Лабри.

— Какво казваш?

— Нищо… Аз…

А Мегре стискаше юмруци с все сила, защото сега знаеше, че е още по-лошо, отколкото бе мислил. Гледаше почти студено този негодник, на когото вече не можеше да направи нищо. Въздъхна:

— Вярно… Не си я убил…

Защото според човешките закони Лабри не беше виновен!

— Ти не си я убил…

Не с ръце, не! Не с отрова! Той я е убил със своя сутерен, прилепен тук като срамна болест, в улица, гъмжаща от живот.

Това невежо момиченце един ден отговорило на обявление, с което се търсела хубава продавачка? То дошло от своята провинция и видяло от Париж само този капан за стари господа, които трябвало да държи в напрежение…

От мъжете ходела само с Лабри…

Лабри с шишкавото лице, но с кадифените очи, който като благоразумен търговец я накарал да повярва, че могат да поддържат любовни отношения без…

Защото той имаше право! Не е искал да й стори нищо лошо! Бил твърде хитър, за да направи такава грешка. Не искал заради едно кратко удоволствие да убие кокошката, която снасяла златни яйца. А тя му пишела от Гранвил, където била на почивка: „Любими мой…“, без да знае, че за да бъдат любовници…

Е, да, всичко ставаше ясно! Мегре се бе излъгал! Емилиен не е знаела! Когато продавала книгите си от другата страна на „шпионката“, тя се е нуждаела от цялата си невинност, за да… за да играе ролята на невинна! За да може търговията да върви добре! За да бъде жена, която старите клиенти да сочат и да шепнат: