Читать «Една грешка на Мегре» онлайн - страница 3

— Истината е, че към шест часа, когато завърших работата в кантората си, намерих служителката си легнала неподвижна в будоара… Помислих, че спи… Излязох с намерение да се върна малко по-късно…

Това беше почти правдоподобно, защото съдебният лекар приписваше смъртта на поглъщането на голяма доза сънотворно.

— Значи госпожица Емилиен не е била мъртва, когато сте си тръгнали?

— Щях да забележа това… Тя не беше студена…

— Не се ли сетихте да повикате лекар?

— В нашата професия е за предпочитане да се избягват скандали… Вие знаете това не по-зле от мен…

И наблягайки на тези думи, даваше на комисаря да разбере, че понякога върши нещо полезно, като предава на полицията известни сведения.

Накратко казано, той си тръгнал, когато госпожица Емилиен не била още умряла. Каза, че бил възпрепятствуван да се върне на улица „Сен Дени“, престанал да мисли повече за случката и отишъл да си легне.

Такива бяха фактите, които Мегре с горчивина в устата прехвърляше в едрата си глава, докато на улица „Сен Дени“ животът на един известен квартал продължаваше и в един сутерен с отвратителна миризма Лабри си даваше вид на търговец, чист пред законите на страната си и пред своята съвест.

— Кълна ви се, че не съм виновен за нищо… Можете да прегледате всички книги, които са тук… Макар че кориците са пикантни, вътре няма нищо осъдително… Именно за това, за да ги продавам, ми трябваше похватна млада жена… Нали разбирате?… Когато клиентите слизаха с нея, те ставаха смели… Тя ги поставяше на мястото им и ги караше да купят някоя скъпа книга…

Той се усмихваше! Смяташе това за напълно в реда на нещата!

— Ако не се отнасях добре с нея, нямаше да остане четири години при мен… Лично аз варях чая… Следобедите са дълги…

Особено в този душен кабинет, в този сутерен, който изглеждаше толкова далеч от живота!

— Сещам се какво си мислите… Обвинявате ме, че съм искал да убия Емилиен… Но преди всичко аз нямах никакъв интерес да извърша това, защото в договора за продажба на магазина е вписано, че тя представлява част от инвентара… Щях да си навлека неприятности с плащанията, защото купувачът е подписал известен брой полици… Нали разбирате!

Той говореше добродушно, смигайки, за да призове Мегре за свидетел на своята честност.

— Пък и как бих могъл да я отровя?… Тази сутрин ми казаха, че според лекаря тя глътнала осем таблетки сънотворно… Вземали ли сте някога от него?… Не?… А на мен ми се е случвало да взема по някое хапче… Толкова е горчиво, че не можеш да накараш някого да го глътне, без да разбере…

— Така ли!…

Мегре казваше „така ли“, защото имаше отговор на този въпрос. Госпожица Емилиен, която бе видял в Института по съдебна медицина, беше болнаво младо момиче, чиято бледост не може да не е правела впечатление на клиентите. А Лабри, играейки ролята на добър татко, под претекст, че й дава някакво лекарство, може би я е накарал да пие горчив чай.

— Уверявам ви, че сте на погрешен път, господин комисар. Ако аз съм й дал сънотворно, щях да наредя работата така, че действието му да се прояви другаде, а не в магазина ми, та да си нямам неприятности…