Читать «Дядо Пихтунчо» онлайн - страница 2

— Стой! Горе ръцете!

Дядо Пихтунчо посиня от страх и си дигна покорно ръцете нагоре. Усети, че нещо опря до шията му.

„Това е цев на пушка“ — помисли си той и кръвта замръзва в жилите му.

Гласът зад бряста повторно се обади:

— Дай питата!

Ловецът подаде прясната пита, месена от чисто брашно, два пъти пресято.

— Дай кокошката!

Дядо Пихтунчо подаде и кокошката.

— Дай бъклицата!

Подаде и нея.

— Дай сега и кърпата! И ти казвам, ще стоиш тука с вдигнати нагоре ръце и няма да мърдаш. Щом мръднеш — ще гръмна! Дигай ръцете!

Дядо Пихтунчо дигна пак ръцете си и притихна. Мина час, минаха два. Сенките на дърветата пораснаха. Птичките изпяха всичките си песни и тръгнаха към гнездата. Един кълвач с дълъг клюн кацна на бряста, завъртя си главата и като видя червения нос за замръзналия ловец, изчурулика:

— Ех, че морков!

Подскочи от клонче на клонче, кацна върху голата глава на дяда Пихтунча и го клъвна за носа.

Дядо Пихтунчо примря от болка и прошъпна:

— Господин разбойник, мога ли да си мръдна ръката, за да прогоня тая заблудена птица?

Птицата, щом чу човешки глас — отлетя. Разбойникът нищо не отвърна. Дядо Пихтунчо с голяма предпазливост изви очи назад, но не съзря никого зад дънера. Смъкна си ръцете и се обърна. И що да види? Между двата клона на бряста, тъкмо срещу главата му стоеше подпряна с две камъчета една цев за сукане на прежда. Разбойника го нямаше. Той беше отколе побягнал, като оставил една кошница до половината пълна с праханки гъби.

Дядо Пихтунчо дълго гледа кошницата, сетне въздъхна дълбоко, наведе се и почна да пълни с гъбите празната си чанта. Прибра си пушката от сухия клон и тръгна с наведена глава по горската пътека към къщи. Срещна един въглищар и го попита:

— Хей, приятелю, не си ли срещал тъдява един разбойник със страшен глас?

— Разбойник не съм срещал — отвърна въглищарят, — но видях един гладен циганин, че се щура под дърветата и събира праханки гъби в една кошница.

Юначният ловец потъна в срам, прехапа си устните и се спусна бързо към село.

Информация за текста

Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982

Издателство „Български писател“, 1982

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9108]

Последна редакция: 2008-09-06 17:40:00